Juvenile Delinquency Act: Educational Measures for Children and Adolescents

Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) урежда специален ред за превенция и реакция, когато дете извърши противообществена проява. Производството не е равнозначно на наказателно дело и наложената възпитателна мярка не е присъда. Въпреки това последиците могат да бъдат сериозни, поради което детето и родителите трябва да познават правата си и да реагират навреме.

Важно: тази публикация има общ информационен характер. Преценката по конкретен случай зависи от възрастта на детето, извършеното деяние, събраните доказателства и семейната и социалната среда.

Какво урежда ЗБППМН?

Основната цел на закона е да предотвратява противообществените прояви на децата и да подпомага тяхното правилно развитие и възпитание. Той предвижда органи и процедури, чрез които се изясняват фактите по случая, причините за поведението и най-подходящата възпитателна реакция.

В системата участват Централната и местните комисии за борба срещу противообществените прояви, детските педагогически стаи, обществените възпитатели, органите на МВР, прокуратурата и съдът. Когато е необходимо, се включват и органите за закрила на детето, училището и доставчици на социални услуги.

Малолетни и непълнолетни лица

Малолетно е лицето, което не е навършило 14 години.
Непълнолетно е лицето от 14 до навършване на 18 години.

Дете под 14 години не носи наказателна отговорност, но спрямо него могат да бъдат приложени възпитателни мерки. Непълнолетният може да носи наказателна отговорност само ако е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При определени предпоставки прокурорът или съдът могат да насочат случая към възпитателни мерки вместо към наказателно преследване.

Какво е „противообществена проява“?

Законът използва понятието за деяние, което е общественоопасно и противоправно или противоречи на морала и добрите нрави. В практиката това могат да бъдат кражби, увреждане на имущество, насилие, системни прояви на агресия, употреба или разпространение на забранени вещества и други действия, които засягат обществения ред или правата на други лица.

Не всяко нарушение на училищната дисциплина автоматично е противообществена проява. Необходима е конкретна оценка на фактите, тежестта на поведението, възрастта и личността на детето.

Как започва възпитателното дело?

Материали за извършена проява могат да постъпят в местната комисия от полицията, прокуратурата, съда, училището, социалните служби или други институции и граждани. Преди произнасянето следва да се изяснят фактите и обстоятелствата, свързани с детето и неговата среда.

Детето и родителите или лицата, които полагат грижи за него, трябва да бъдат уведомени за производството и да получат реална възможност да участват. Могат да представят документи, свидетели и други доказателства, да изложат становище и да оспорят неверни твърдения.

Какви възпитателни мерки могат да се наложат?

ЗБППМН предвижда различни по тежест мерки. Сред тях са:

предупреждение;
задължаване детето да се извини на пострадалия;
участие в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението;
поставяне под възпитателен надзор на родителите, настойника, попечителя или на обществен възпитател;
ограничения, свързани с определени места, контакти или поведение;
полагане на общественополезен труд от непълнолетен при предвидените в закона условия;
настаняване в социално-педагогически интернат или във възпитателно училище-интернат – само при законовите предпоставки и по съдебен ред.

Точният вид и продължителност на мярката зависят от обстоятелствата по случая. Целта не е формално наказание, а корекция на поведението, подкрепа и предотвратяване на нови прояви.

Как се избира подходящата мярка?

При индивидуалната преценка следва да се отчетат възрастта и зрелостта на детето, характерът и тежестта на проявата, причините за нея, предходното поведение, семейната среда, училищната ангажираност и нуждата от специализирана подкрепа. По-ограничаваща мярка не бива да се използва, когато целта може да се постигне с по-лека и подходяща намеса.

Особено важни са актуалните данни от училището, социалните служби, психолог или лекар, когато имат отношение към случая. Добре подготвената защита не се ограничава до спор дали деянието е извършено, а представя цялостно положението на детето и работещ план за подкрепа.

Какви права имат детето и родителите?

да бъдат уведомени за случая и за насроченото разглеждане;
да се запознаят с относимите материали по реда на закона;
да бъдат изслушани и да изложат своята версия;
да представят доказателства и да правят възражения;
да ползват правна помощ и защита, когато законът я допуска или изисква;
да обжалват актовете по предвидения ред и в приложимите срокове.

Сроковете за оспорване могат да бъдат кратки. Затова при получена призовка, решение или съдебен акт е разумно документът да бъде прегледан незабавно.

Настаняване в интернат – най-тежката мярка

Настаняването в социално-педагогически интернат или възпитателно училище-интернат е мярка с най-сериозно отражение върху ежедневието и свободата на детето. Местната комисия не може сама окончателно да постанови такова настаняване – необходимо е съдебно производство. Съдът проверява предпоставките, изслушва участниците и преценява дали по-лека мярка би била достатъчна.

В подобно производство правната защита е особено важна. Следва да бъдат проверени както доказателствата за самата проява, така и актуалната оценка на потребностите на детето и възможностите за подкрепа в семейна среда.

Връзка с наказателното производство

При непълнолетен, извършил деяние, което съставлява престъпление, може да се развие наказателно производство по специалните правила на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Защитникът е задължителен в предвидените от закона случаи, а родителят или попечителят има право да бъде информиран и да участва при условията на НПК.

Когато са налице предпоставките на чл. 61 от Наказателния кодекс, прокурорът или съдът може да прецени, че спрямо непълнолетния е по-подходящо да се приложи възпитателна мярка. Това не става автоматично – необходимо е да се оценят характерът на деянието, личността на детето и възможността възпитателната намеса да постигне целта си.

Възпитателната мярка присъда ли е?

Не. Решението по възпитателно дело не е осъдителна присъда и само по себе си не създава съдимост. Това обаче не означава, че производството е без значение. То може да доведе до надзор, ограничения, включване в програми или до съдебно настаняване, а данните по случая могат да имат значение при последваща оценка на поведението.

Как да реагирате при призовка или започнало производство?

Проверете кой орган води преписката и за каква конкретна проява.
Поискайте своевременно достъп до относимите материали.
Съберете документи от училище, психолог, социална услуга или лекар, когато са важни за случая.
Не подценявайте обясненията на детето и не подписвайте документи, които не разбирате.
Потърсете правна консултация преди заседанието, особено ако се обсъжда по-тежка мярка или паралелно наказателно производство.

Официални източници

Публикацията е съобразена с действащата нормативна рамка към октомври 2026 г. При конкретен казус е необходима индивидуална правна преценка.

Ако имате нужда от консултация, свързана с подобен казус, то можете да потърсите контакт с адвокат, практикуващ наказателно право като адв. Михаил Томов от Варненска адвокатска колегия.

Прочетете още: Повече за възрастовите граници и наказателната отговорност ще намерите в статията „Малолетен и непълнолетен – възраст, отговорност и наказания“.

The Bulgarian Juvenile Delinquency Act (ZBPPMN) establishes a special framework for prevention and intervention when a child commits an antisocial act. These proceedings are not equivalent to criminal proceedings, and an educational measure is not a conviction. Nevertheless, the consequences may be serious, so children and their parents should understand their rights and respond promptly.

Important: this publication provides general information. The assessment of a particular case depends on the child’s age, the act committed, the evidence collected, and the family and social environment.

What does the Juvenile Delinquency Act regulate?

The main purpose of the Act is to prevent antisocial behaviour by children and to support their proper development and upbringing. It establishes bodies and procedures for clarifying the facts, the causes of the behaviour, and the most appropriate educational response.

The system includes the Central and Local Commissions for Combating Juvenile Delinquency, child pedagogical units, public educators, the Ministry of Interior, the prosecution service and the courts. Child-protection authorities, schools and social-service providers may also become involved where necessary.

Children under and over the age of 14

A child under 14 is a person who has not reached the age of 14.
A minor aged 14 to 17 is a person from the age of 14 until reaching 18.

A child under 14 is not criminally liable, but educational measures may be imposed. A person aged 14 to 17 may be criminally liable only if they were able to understand the nature and significance of the act and control their conduct. Under certain conditions, the prosecutor or court may refer the matter for educational measures instead of criminal prosecution.

What is an “antisocial act”?

The Act uses this term for conduct that is socially dangerous and unlawful or contrary to morality and accepted standards of behaviour. In practice, this may include theft, damage to property, violence, repeated aggression, the use or distribution of prohibited substances, and other acts affecting public order or the rights of others.

Not every breach of school discipline automatically constitutes an antisocial act. A specific assessment is required of the facts, the seriousness of the conduct, the child’s age and individual circumstances.

How are educational proceedings initiated?

Materials concerning an alleged act may be sent to the local commission by the police, prosecution service, court, school, social services, other institutions or private individuals. Before a decision is made, the facts and the circumstances relating to the child and their environment must be clarified.

The child and their parents or caregivers must be notified of the proceedings and given a genuine opportunity to participate. They may submit documents, witnesses and other evidence, state their position, and challenge inaccurate allegations.

What educational measures may be imposed?

The Act provides measures of varying severity, including:

a warning;
requiring the child to apologise to the injured person;
participation in counselling, training and programmes aimed at overcoming behavioural problems;
placement under the educational supervision of parents, a guardian or custodian, or a public educator;
restrictions relating to particular places, contacts or behaviour;
community service by a person aged 14 to 17 under the conditions prescribed by law;
placement in a social-pedagogical boarding school or correctional boarding school, only where the statutory conditions are met and by court order.

The exact type and duration of the measure depend on the circumstances. The purpose is not formal punishment but behavioural correction, support and prevention of further misconduct.

How is the appropriate measure selected?

The individual assessment should take account of the child’s age and maturity, the nature and seriousness of the act, its causes, previous conduct, the family environment, school engagement and the need for specialised support. A more restrictive measure should not be used where the objective can be achieved through a lighter and more suitable intervention.

Up-to-date information from the school, social services, a psychologist or a doctor may be particularly important. A well-prepared defence does not merely dispute whether the act occurred; it presents a complete picture of the child’s circumstances and a workable support plan.

What rights do the child and parents have?

to be informed of the case and the scheduled hearing;
to review the relevant materials in accordance with the law;
to be heard and present their version of events;
to submit evidence and make objections;
to receive legal assistance and representation where permitted or required by law;
to appeal decisions under the applicable procedure and within the prescribed time limits.

Time limits for challenging a decision may be short. A summons, decision or court document should therefore be reviewed without delay.

Placement in a boarding institution — the most serious measure

Placement in a social-pedagogical boarding school or correctional boarding school has the most serious impact on a child’s daily life and liberty. A local commission cannot make a final placement order on its own; court proceedings are required. The court examines the statutory grounds, hears the participants and assesses whether a less restrictive measure would be sufficient.

Legal representation is particularly important in such proceedings. Both the evidence concerning the alleged act and the current assessment of the child’s needs and opportunities for support in a family environment should be examined.

Relationship with criminal proceedings

Where a person aged 14 to 17 commits an act constituting a criminal offence, criminal proceedings may be conducted under the special rules of the Criminal Code and the Criminal Procedure Code. Defence counsel is mandatory in the cases prescribed by law, and the parent or guardian is entitled to be informed and to participate under the conditions of the Criminal Procedure Code.

Where the requirements of Article 61 of the Criminal Code are met, the prosecutor or court may consider educational measures more appropriate than criminal liability. This is not automatic; the nature of the act, the child’s personality and the likelihood that educational intervention will achieve its purpose must be assessed.

Is an educational measure a conviction?

No. A decision in educational proceedings is not a criminal conviction and does not in itself create a criminal record. This does not mean the proceedings are insignificant. They may lead to supervision, restrictions, participation in programmes or court-ordered placement, and the information in the case may be relevant to a later assessment of conduct.

How should you respond to a summons or pending proceedings?

Check which authority is handling the file and the specific act alleged.
Request timely access to the relevant materials.
Collect documents from the school, a psychologist, social service or doctor where relevant.
Do not underestimate the child’s explanations and do not sign documents you do not understand.
Seek legal advice before the hearing, especially if a more serious measure or parallel criminal proceedings are being considered.

Official sources

This publication reflects the legal framework in force as of October 2026. Each individual case requires a specific legal assessment.

If you need advice concerning a similar matter, you may contact a lawyer practising criminal law, such as attorney Mihail Tomov of the Varna Bar Association.