„Deepfake“ технологии и правната защита срещу тях според българското наказателно право

С навлизането на новите технологии, базирани на изкуствен интелект, възникват и нови предизвикателства пред правната система. Един от най-сериозните феномени в тази посока е т.нар. „deepfake“ – технология, чрез която чрез невронни мрежи се създават фалшиви, но изключително реалистични аудио-визуални материали, при които гласът или лицето на дадено лице се манипулират, за да изглежда, че казва или прави неща, които реално не е.

Този феномен създава множество правни, етични и социални рискове – от клевета, нарушаване на личния живот и чест, до политическа манипулация, измами и сексуално насилие в дигитална форма. Затова е важно да се разгледа дали и как действащото българско законодателство – в частност Наказателният кодекс – може да осигури адекватна защита.

1.Какво представлява „deepfake“?

Терминът произлиза от съчетанието „deep learning“ (дълбоко машинно обучение) и „fake“ (фалшификат). С помощта на специализиран софтуер и алгоритми, се създават видеа или аудио записи, които симулират действия, изказвания или присъствие на реални хора, без те да са участвали в създаването на материала.

2.Кои права засяга „deepfake“?

Подобни действия могат да представляват нарушение на множество основни права, включително:

• правото на личен и семеен живот (чл. 32 от Конституцията, чл. 8 ЕКПЧ);
• правото на чест, достойнство и репутация;
• правото на лична неприкосновеност и контрол върху собственото изображение и глас;
• защита от дискриминация и тормоз (при deepfake с интимно или унизително съдържание);
• в някои случаи – и свободата на изразяване (ако deepfake се използва за подвеждаща пропаганда) и др.

3.Приложима наказателноправна защита в България

Въпреки че в Наказателния кодекс все още няма специална уредба, свързана с „deepfake“, редица съществуващи състави могат да бъдат приложени в зависимост от конкретния казус:

Чл. 147 – Клевета

Ако deepfake съдържанието публично приписва на лице позорящи обстоятелства или престъпление, то създателят може да носи наказателна отговорност за клевета. Не е необходимо реално увреждане – достатъчно е деянието да е опозоряващо.

Чл. 159 – Използване на образ без съгласие

В случаи, в които се използва образът на лицето, за да се създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, може да се ангажира отговорност за нарушаване на неприкосновеността и сексуално насилие чрез дигитални средства.

Чл. 319а – 319г НК – Компютърни престъпления

Ако за създаване на deepfake е използван неправомерен достъп до лични устройства, профили или данни, се прилагат текстовете за компютърни престъпления. Например, изтегляне на лични снимки от акаунт за създаване на deepfake представлява хакерска атака по чл. 319а.

Това са само малка част от заобикалящите ни компютърни престъпления.

4.Възможна защита по граждански и административен ред

Освен наказателноправна отговорност, потърпевшите могат да търсят защита и чрез:

• Обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД;
• Жалба до Комисията за защита на личните данни;
• Жалба до доставчици на платформи (YouTube, Facebook и др.) за сваляне на съдържанието;
• При наличие на заплахи – защита до съответния компетентен орган; и др.

5.Предизвикателства пред правото

Технологията „deepfake“ поставя сериозно изпитание пред българското и европейското право, тъй като законодателството изостава от технологичното развитие. Липсата на изричен състав в НК за създаване и разпространение на deepfake съдържание налага разширително тълкуване на съществуващите норми, но също така подчертава необходимостта от законодателни инициативи за по-ясна и цялостна регулация.

 

Deepfake не е просто дигитална игра – той е инструмент с реален потенциал да уврежда репутации, да подвежда, да манипулира и да причинява сериозни емоционални и правни щети. Българското наказателно право предоставя определени механизми за защита, но е необходимо осъвременяване на законодателството, за да се отговори на нарастващата заплаха от фалшифициране на реалността чрез алгоритми.

В случай, че Вие или ваш близък е жертва на т.нар. „deepfake“ технология, то е най-добре да се обърнете към адвокат, който се занимава с наказателно право и който може да Ви консултира и представлява пред съд. Тази статия не представлява правно становище или правен съвет от адв. Михаил Томов, нито е свързана с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с компютърни престъпления, както и при каквито и да е казуси, свързани с наказателното право, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.