Фалшиви новини и наказателна отговорност: Регулации в епохата на дезинформация
Разпространението на фалшиви новини се превръща в значителен проблем в съвременното общество. Освен че влияе върху общественото мнение, този феномен може да предизвика сериозни последици, като подкопава демократичните институции, нарушава обществения ред и дори поставя под заплаха човешки животи. Но може ли разпространението на фалшиви новини да бъде наказателно преследвано? В България и Европейския съюз този въпрос е все по-актуален, особено в контекста на защитата на свободата на словото и информацията.
Фалшивите новини са умишлено разпространявана невярна или подвеждаща информация, която цели да манипулира общественото мнение или да постигне конкретна лична, политическа или икономическа изгода. Те се разпространяват основно чрез социалните мрежи, но също така и чрез традиционни медии, уебсайтове или електронни платформи.
Според правните системи в Европа и България, разпространението на фалшиви новини само по себе си не е винаги престъпление. Наказателна отговорност може да възникне само ако са изпълнени всички признаци на конкретен престъпен състав, включително изискваната форма на вина. Възможни са следните хипотези:
1.Се накърнява общественият ред или сигурност
Член 326 НК се отнася до предаване по радио, телефон или по друг начин на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. Не всяко невярно твърдение, което тревожи аудиторията, автоматично попада в този състав.
2.Се нарушават правата и доброто име на отделни лица
Тук влизат клевета и обида, които са уредени в чл. 146-148 от Наказателния кодекс. Например, ако фалшивите новини съдържат невярна информация, която вреди на репутацията на лице.
3.Се манипулират избори или демократични процеси
Дезинформацията може да създава рискове за изборите. В ЕС има регулаторни мерки за прозрачност и ограничаване на системните рискове в онлайн средата. Препоръките на Европейската комисия и правилата за платформите не създават сами по себе си общо престъпление „фалшива новина“ за всеки автор.
4.Се причинява икономическа вреда
Икономическата вреда сама по себе си не е достатъчна за измама. За чл. 209 НК се изследват заблуждението, целта за имотна облага, причинената имотна вреда и връзката между тях. При различни факти може да е приложима друга отговорност.
В България наказателното право разглежда въпроси, свързани с разпространението на невярна информация, основно чрез Наказателния кодекс. Конкретни примери:
-Чл. 326 от НК: Предвижда отговорност за неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. Например неверен сигнал за опасност може да бъде обсъден по тази норма, ако са налице нейните признаци. При значителни вредни последици се прилага квалифицираният състав по ал. 2.
-Чл. 146-148 от НК: Обида и клевета. Тези разпоредби предвиждат глоба, а в предвидените случаи и обществено порицание, не лишаване от свобода за самите състави по чл. 146–148. При клевета се изследва разгласяването на позорно обстоятелство или приписването на престъпление; доказването на истинността има значението по чл. 147, ал. 2. Оценъчните съждения и твърденията за факти не се приравняват механично.
-Закон за радиото и телевизията: Членове 13 и 17 уреждат точното и нетенденциозно използване на информацията, отговорността за съдържанието и разграничаването на новините от коментарите. Нарушение на медийните правила не се превръща автоматично в престъпление; наказателната отговорност се преценява отделно по НК.
Европейският съюз поставя сериозен акцент върху борбата с дезинформацията, особено след скандалите около манипулацията на избори и пандемията от COVID-19. Основните регулации включват:
1.Кодекс за поведение срещу дезинформация
Рамката започва през 2018 г., укрепена е през 2022 г. и от 1 юли 2025 г. е интегрирана като доброволен кодекс за поведение в рамката на DSA. Ангажиментите на присъединилите се обхващат прозрачност, реклама, проверка на факти и ограничаване на рисковете при зачитане на свободата на изразяване. Това не е обща забрана за всяка невярна информация.
2.Digital Services Act (2022)
Регламент (ЕС) 2022/2065 предвижда задължения за оценка и ограничаване на системни рискове за много големите онлайн платформи и търсачки. Рисковете могат да засягат обществения дебат, изборите и обществената сигурност. Регулаторните санкции са за нарушения на приложимите задължения на доставчика, а не автоматично наказание за всеки автор на невярна публикация.
3.Санкции срещу държави и организации
ЕС прилага целеви ограничителни мерки по конкретни санкционни режими, включително спрямо участници в координирани кампании за дезинформация и чуждестранна информационна намеса, свързани с Русия и войната срещу Украйна. Приложимостта зависи от съответния акт и включването на конкретните лица или образувания; това е различен механизъм от наказателно осъждане на автор.
Като заключение можем да кажем, че фалшивите новини са сериозно предизвикателство за съвременното общество, изискващо ефективен правен и регулаторен отговор. В България и ЕС съществуват ясни правила за справяне с дезинформацията, но въпросът остава сложен, особено когато се намесва балансът между свобода на словото и защитата на обществения ред. Оценката изисква разграничаване на наказателна, гражданска и регулаторна отговорност и на конкретните факти.
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с наказателно право.
Правен извод
Етикетът „фалшива новина“ не замества доказването на конкретно нарушение. Свободата на изразяване и защитата на репутацията и обществения интерес се съпоставят според съдържанието, контекста и приложимия закон.
Практическо значение
Запазете точния текст, адреса на публикацията, датата, данните за автора и доказателствата за разпространението и вредите. Преди сигнал или съдебно действие трябва да се определи приложимият ред; жалба до платформа и наказателно производство имат различни цели и условия.
Правна проверка: 17.11.2026 г.
Източници
- Наказателен кодекс — чл. 146–148, 209 и 326
- Закон за радиото и телевизията — чл. 13 и 17, текст на СЕМ
- Европейска комисия — Кодекс за поведение срещу дезинформация и интегрирането му в DSA
- Регламент (ЕС) 2022/2065 (DSA)
- Съвет на ЕС — дезинформация и демократична устойчивост
За правна консултация относно наказателното право и защитата в наказателния процес можете да се свържете с адвокатска кантора „Томови“.



