Фалшивите инвестиционни платформи в България – как действат измамите и какви са правните възможности за защита

В последните години България се превърна в една от държавите, където се регистрират множество дружества, свързани с фалшиви инвестиционни платформи за търговия с акции и криптовалути. По данни на Министерството на вътрешните работи (МВР) и Комисията за финансов надзор (КФН) десетки граждани са подали сигнали за загубени средства след „инвестиции“ в сайтове, които обещават бързи печалби чрез търговия на международните финансови пазари.

Според КФН, типичният механизъм на тези платформи включва агресивна реклама в социалните мрежи, често с фалшиви изображения на известни личности или логата на легитимни финансови институции. След като потребителят се регистрира, с него се свързва „финансов консултант“, който убеждава жертвата да инвестира малка сума за „тест“. След първоначална фиктивна „печалба“ следва натиск за по-големи преводи, обикновено към банкови сметки извън Европейския съюз.

Комисията за финансов надзор многократно е публикувала официални предупреждения за подобни платформи. В списъка на КФН под рубриката „Нерегламентирани лица“ фигурират десетки сайтове, които оперират без лиценз по Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Съгласно закона, само дружества, получили разрешение от КФН или от компетентен орган на държава членка на ЕС, могат да предоставят инвестиционни услуги на територията на България.

В наказателноправен аспект тези схеми представляват измама по чл. 209 от Наказателния кодекс (НК) – умишлено въвеждане в заблуждение с цел набавяне на имотна облага. Когато престъплението е извършено чрез използване на интернет или електронни средства, то попада и под разпоредбата на чл. 319а–319е НК, които уреждат компютърните престъпления.

Пострадалите лица имат право да подадат сигнал до ГДБОП – сектор „Киберпрестъпления“ или до съответната областна дирекция на МВР. В някои случаи, когато схемата има международен характер, разследванията се осъществяват съвместно с Европол и Евроюст по реда на Регламент (ЕС) 2016/794.

От гражданскоправна гледна точка, възстановяването на средствата е възможно чрез граждански иск по чл. 45 и сл. от ЗЗД срещу физическите или юридическите лица, които са извършили деянието, но в повечето случаи извършителите използват офшорни компании и чуждестранни сметки, което затруднява реалното изпълнение.

КФН, БНБ и МВР координират действията си в рамките на националния Механизъм за защита на финансовите потребители, а през 2023 г. КФН въведе система за ранно предупреждение за фалшиви инвестиционни посредници. Освен това Комисията публикува редовно списък с нерегламентирани оператори.

На европейско ниво през юни 2023 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2023/1114 , който въвежда общоевропейски стандарти за лицензионен режим на криптоплатформи. От 2025 г. всяка платформа, предлагаща услуги на граждани на ЕС, ще трябва да бъде регистрирана и под надзор на компетентен орган, което ще ограничи възможностите за измами.

Фалшивите инвестиционни платформи представляват съвременна форма на класическа измама, пренесена в дигитална среда. Въпреки че наказателното и гражданското право предоставят механизми за защита, реалното възстановяване на средствата често е трудно поради трансграничния характер на престъпленията.
Ключът към ограничаването им е предварителната информираност и проверка на всяка инвестиционна възможност чрез официалните регистри на КФН и ЕС.

В случай, че Вие или ваш близък има подобен случай, то е най-добре да се обърнете към адвокат, който се занимава с гражданско и наказателно право и който може да Ви консултира и представлява пред съд. Тази статия не представлява правно становище или правен съвет от адв. Михаил Томов, нито е свързана с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с измама, както и при каквито и да е казуси, свързани с наказателното право, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.