Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Съдебна експертиза

Тази статия има за цел да Ви запознае с това какво представлява съдебната експертиза, кой я изготвя и на какъв принцип се определя вещото лице, разноските по назначената експертиза и други правни аспекти относно нея.

Съдебната експертиза представлява предоставяне на експертно мнение или оценка от независим специалист в дадена област (вещо лице). Подпомага съда при решаване на даден казус, когато съдът няма необходимите специални знания, за да разреши дадения въпрос. Когато съдът я приеме тя става част от доказателствения материал по делото, използван по време на съдебното производство, като има за цел да изясни някои факти и обстоятелства от специалист в съответната област.

Най-често биват назначавани съдебни експертизи в областта на:

  1. Медицината: когато са необходими специални знания да се даде отговор на въпроса относно здравословното състояние на даден човек „Медицинска експертиза”;
  2. Психологията: когато е необходимо експертно мнение и оценка за психичното състояние или психическата годност на дадено лице „Психологична експертиза” ;
  3. В областта на икономиката, когато са необходими специални знания относно пресмятането, за оценка на финансови или счетоводни въпроси „Икономическа експертиза”;
  4. Най- често използвана при инцидент или технически проблеми „Техническа експертиза”;
  5. Когато са нужни данни за изследване на доказателства, като ДНК, пръстови отпечатъци и други „Криминалистична експертиза”;
  6. Когато е необходимо изследване на почерк „Графологична експертиза”;

Съдебната експертиза се назначава от съда или от органът на досъдебното производство по реда на НПК, в зависимост от това в каква фаза е съответното производство. Ако делото е в съдебна фаза, страните имат право да искат от съда назначаване на съдебна експертиза като същата може да бъде назначена по инициатива на самия съд.

Съгласно действащия НПК в досъдебна фаза, при разследване на престъпление, експертизата може да бъде назначена от органът на досъдебното производство.

Експертизата се прави с цел да се получи експертно мнение когато органът, който я назначава не разполага с достатъчно знания и умения  по специфични въпроси, за да може съдът да придобие най- обективна оценка спрямо точно поставените специфични въпроси по делото, относими към изясняване на спорните факти.

В българското право съществува възможност за назначаване на повторна или допълнителна експертиза. Такова искане може да бъде отправено от страните по делото или от самия съд, когато има съмнения относно пълнотата или обективността на първоначалната експертиза. Решението дали да се назначи такава е изцяло в компетенциите на съда, който преценява дали искането е необходимо и обосновано.

Относно оспорването на съдебната експертиза, то може да се извърши по няколко начина, от страна по делото, според която експертизата не е правилна, обоснована или обективна:

  1. По време на съдебното заседание, адвокатът има правото да задава допълнителни въпроси относно разясняването на експертизата отправени към вещото лице, който е изготвил и представя доклада си в заседанието;
  2. Оспорване на изводите от приложената експертиза;
  3. Искане за допълнителна експертиза- ако първоначалната експертиза не е до разгледала всички необходими въпроси или не е достатъчно обективна и подробна ;
  4. Оспорване на квалификацията на вещото лице-  при съмнения относно компетентността, квалификацията или безпристрастността на вещото лице;

Това са само една част от методите използвани в нашето право за оспорване на съдебна експертиза. Но трябва да се вземе предвид, че съдът преценява дали възражението е достатъчно обективно, в противен случай то ще бъде отхвърлено.

Изборът на вещото лице, което ще изготви експертизата, се осъщестна вява от съда или разследващия орган въз основа на няколко критерия и процедури:

  1. Съдът разглежда официалния списък на утвърдените вещи лица за различни области към съответния съд;
  2. Компетентност и квалификация;
  3. По предложение на страните по делото (напр. обвинението и защитата);
  4. Избраното вещо лице трябва да бъде безпристрастно и независимо
  5. В някои съдилища се използва принципът на случаен подбор;
  6. Специфични знания, съдът може да назначи вещо лице извън списъка, стига то да има необходимите компетенции за извършване на възложената му задача;

За изготвяне на експертизата си вещото лице има право на възнаграждение. Възнаграждението се определя на базата на няколко фактора и зависи от сложността на задачата, времето за изготвяне, направените разходи. Съдът или разследващия орган определя възнаграждението на вещото лице, изготвящо експертизата, въз основа на законови разпоредби и специфичните обстоятелства на случая. Също така има и официално утвърдени тарифи, които определят минималната и максималната ставка на различните видове експертизи, утвърдени от Министерския съвет и други компетентни органи.

Разноските относно съдебната експертиза обикновено се заплащат от страната, която я е поискала. Ако е служебно назначена, първоначално се покриват от бюджета на съда, но накрая на делото те могат да бъдат възложени на губещата страна като част от общите разноски по делото.

Съдебната експертиза предоставя експертно мнение или оценки относно въпроси с по-специфичен характер и затова се назначават експерти в дадената област, в която съдът няма необходимите специални знания. Но трябва да се вземе предвид, че използването и допускането на експертизата като доказателство по съответното дело/производство зависи изцяло от преценката на съда. Доколко, как и по какъв начин ще бъде използвана се решава единствено от съдебния орган.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право.