Спиране и прекъсване на придобивна давност

Придобивната давност е един от традиционните способи за придобиване на право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти. Тя е уредена в Закона за собствеността (ЗС) и се основава на фактическо упражняване на владение върху имота за определен от закона срок. В общия случай, добросъвестният владелец придобива собственост върху недвижим имот след изтичане на 5 години (чл. 79, ал. 2 ЗС), а недобросъвестният – след 10 години (чл. 79, ал. 1 ЗС).

Законодателят предвижда обаче хипотези, при които течението на придобивната давност се спира или се прекъсва. Тези институти са гаранция за защита на правата на титуляра и осигуряват баланс между интересите на собственика и владелеца.

I. Спиране на придобивната давност

Спирането на давността означава временно преустановяване на нейното течение при настъпване на изрично предвидени в закона обстоятелства. Времето, през което давността не тече, не се зачита в общия срок. След отпадане на основанието за спиране, давността продължава да тече оттам, откъдето е била спряна.

Съгласно чл. 115 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), придобивната давност се спира:

1. Между деца и родители, докато трае родителските права;

2. Между съпрузи, докато трае бракът;

3. Между поставен под настойничество и настойник;

4. „Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.“;

5.  За точно изброени в закона вземания;

Тези основания са приложими и към придобивната давност по силата на препращащата норма на чл. 84 ЗС, който постановява, че правилата на ЗЗД относно спиране и прекъсване на давността се прилагат съответно.

II. Прекъсване на придобивната давност

Прекъсването на давността има по-тежки последици от спирането, тъй като занапред започва да тече нов срок, а вече изтеклият се заличава.

Съгласно чл. 116 ЗЗД, давността се прекъсва:

1. С признаване на задължението от длъжника (в случая – признание на правото на собственост от владелеца);

2. С предявяване на иск или възражение за помирително производство;

3. С предприемане на действия по принудително изпълнение.

По отношение на придобивната давност това означава, че ако собственикът на имота предяви иск за собственост (ревандикационен иск по чл. 108 ЗС) или предприеме действия за защита на владението си, започналата давност се прекъсва и от този момент започва да тече нов срок.

III. Съдебна практика

Върховният касационен съд (ВКС) многократно е подчертавал в своята практика, че:

• Прекъсването на придобивната давност настъпва с предявяване на иск, а не с влизане в сила на решението.

• Признаването на правото на собственост от страна на владелеца може да бъде както изрично, така и мълчаливо, ако се установи чрез действия, несъвместими с намерението за своене (Решение на ВКС).

• Спирането на давността по чл. 115 ЗЗД има за цел да защити лицата, поставени в отношения на зависимост или особена уязвимост (напр. между родители и деца).

Заключение

Спирането и прекъсването на придобивната давност са ключови институти за постигане на баланс между интересите на собственика и владелеца. Спирането временно преустановява изтичането на срока, докато прекъсването води до заличаване на вече изтеклото време и започване на нов давностен срок. Българското право урежда тези механизми чрез общите правила на ЗЗД, приложими по препращане от ЗС, както и чрез утвърдена съдебна практика на ВКС. Това гарантира стабилност и предвидимост в имуществените отношения, свързани с придобиването на собственост по давност.

В случай, че Вие или ваш близък има подобен случай, то е най-добре да се обърнете към адвокат, който се занимава с вещно право и който може да Ви консултира и представлява пред съд. Тази статия не представлява правно становище или правен съвет от адв. Михаил Томов, нито е свързана с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с придобивна давност, както и при каквито и да е казуси, свързани с вещно право, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.