Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)
BG EN RU

Привременни мерки по чл. 127 от Семейния кодекс: защита на детето при родителски спорове

Когато родителите на едно дете не живеят заедно и между тях възникне спор относно грижите за детето, съдът може да постанови привременни мерки в интерес на малолетния или непълнолетния. Прякото основание за тези мерки е чл. 127, ал. 3 от Семейния кодекс, а ал. 2 урежда отнасянето на спора до съда. Мерките уреждат положението временно, докато спорът бъде окончателно решен.

Привременните мерки представляват съдебни разпореждания относно временното упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с другия родител и издръжката. При дело за развод или унищожаване на брака се прилага и чл. 323 ГПК. Чл. 138б СК, в сила от 30 декември 2025 г., позволява на съда по висящо дело за родителски права да определя или изменя мерки във всеки етап, служебно или по искане на страна, включително когато има по-ранно решение по чл. 59 или 127 СК. До приключване на делото допуснатите мерки се прилагат вместо това по-ранно решение.

Спорът по чл. 127 СК се разглежда от районния съд по настоящия адрес на детето. Искането за временната уредба се прави пред съда по висящото дело; при брачно дело това е съдът, пред който е предявен брачният иск. По чл. 127, ал. 3 съдът определя мерките, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. Не следва да се приема, че спешността сама по себе си отменя изискването за това становище или правото на страните да бъдат изслушани. По чл. 323, ал. 2 ГПК съдът се произнася в заседанието, в което е направено искането, а ако са нужни допълнителни доказателства, насрочва ново заседание в двуседмичен срок.

Според конкретните обстоятелства съдът може временно да определи при кого ще живее детето, кой ще упражнява родителските права, как ще се осъществяват контактите и каква издръжка ще се плаща. Чл. 127, ал. 4 препраща към защитните мерки по чл. 59, ал. 10 СК — например контакти в присъствието на определено лице или в защитена среда под надзор на психолог или социален работник. Тези мерки не бива да се смесват със забраните за доближаване и контакт по отделния ред на Закона за защита от домашното насилие; при данни за насилие се преценява и необходимата защита по този закон.

Привременните мерки са задължителни за изпълнение, но не решават окончателно спора. Определението по чл. 127, ал. 3 СК не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд. По чл. 323, ал. 3 ГПК определението също не се обжалва и може да бъде изменяно от съда, пред който делото е висящо. При нови обстоятелства или необходимост от друга уредба родителят следва да поиска промяна, вместо едностранно да пренебрегва действащите мерки.

Целта на временната уредба е детето да има предвидимо ежедневие, грижи, средства за издръжка и подходящи отношения с родителите по време на процеса. Тя може да ограничи рисковете от конфликта, но не гарантира сама по себе си липса на емоционални затруднения. Конкретните мерки трябва да съответстват на установените потребности и безопасността на детето.

При преценката се отчитат възрастта и привързаността на детето, полаганите до момента грижи, възпитателските качества на родителите, условията на живот, възможната подкрепа от близки и становището на социалните служби. Съгласно чл. 15 от Закона за закрила на детето дете, навършило 10 години, задължително се изслушва, освен ако това би навредило на интересите му. Под тази възраст изслушване е възможно според степента на развитие, като решението се мотивира. Мнението на детето не замества цялостната преценка за неговия най-добър интерес.

Правен извод: мерките по чл. 127 СК са временно средство за защита на детето, а не предварително спечелване на делото. При прилагане на новите правила трябва да се провери и § 11 от преходните разпоредби на изменението в ДВ, бр. 115/2025: неприключилите към 30 декември 2025 г. производства по чл. 59, 127 и 127а СК и чл. 322, ал. 2 и чл. 323 ГПК се разглеждат по досегашния ред.

Практическо значение: в искането посочете конкретна временна уредба и фактите, които я налагат. Полезни са документи за настоящото местоживеене, училището или детската градина, здравните потребности и разходите на детето, досегашните грижи, съществуващите съдебни решения и евентуалните рискове. При промяна на обстоятелствата представете новите доказателства пред съда.

В заключение, привременните мерки по чл. 127 от Семейния кодекс имат важна роля при родителски спорове. Подходящата временна уредба подпомага запазването на ежедневието и сигурността на детето до окончателното произнасяне на съда.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет по конкретна ситуация или за конкретно лице. За правна помощ по подобен казус следва да се проведе консултация с адвокат, занимаващ се със семейно право.

Правна проверка: 18 ноември 2026 г. Източници: Семеен кодекс — чл. 59, 127, 138б и § 11 от изменението в ДВ, бр. 115/2025; ГПК — чл. 8 и 323; Закон за закрила на детето — чл. 15.

Още по темата: родителски права и отношения с детето

За промените от 30 декември 2025 г. и свързаните практически въпроси прочетете:

За правна консултация относно родителските права, издръжката и личните отношения с детето можете да се свържете с адвокатска кантора „Томови“.

Обадете се за консултация