Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)
BG EN RU

Престъпления срещу околната среда: Правна рамка и наказания

Престъпленията срещу околната среда са сериозно предизвикателство пред съвременното общество, засягайки както здравето на хората, така и устойчивостта на природните ресурси. Българското законодателство, в синхрон с международните норми, предвижда строги мерки за борба с тези престъпления. В настоящата статия ще разгледаме основните аспекти на престъпленията срещу околната среда, тяхната правна рамка и илюстративни примери за възможни нарушения.

  Престъпленията срещу околната среда включват действия или бездействия, които увреждат природните ресурси, застрашават биоразнообразието или създават опасност за здравето на хората. Наказателна отговорност носят физическите лица при условията на НК. За юридическите лица може да възникне отделна имуществена или административна отговорност по приложимия закон; те не се осъждат на лишаване от свобода. Нарушенията обхващат различни области, като:

-Замърсяване на въздуха, водите или почвите.

-Незаконно изсичане на гори.

-Изхвърляне на опасни отпадъци.

-Незаконен лов или риболов.

-Трафик на защитени животински и растителни видове.

Правна рамка в България

Престъпленията срещу околната среда са уредени основно в Наказателния кодекс (НК), както и в специални закони и наредби, регулиращи опазването на околната среда.

  Разпоредби от Наказателния кодекс:

1. Чл. 352 НК — замърсяване на почва, въздух и води:

-Нормата се отнася до замърсяване или допускане на замърсяване, което създава посочената в закона опасност или негодност за използване. Не всяко отклонение от екологична норма автоматично е това престъпление.

-По ал. 1 наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба. При немаловажни екологични вреди по ал. 3, т. 2 — от две до осем години и глоба; при смърт или тежка телесна повреда по т. 1 — от пет до двадесет години и глоба. За непредпазливост по ал. 4 е предвидено лишаване от свобода до три години и глоба.

2. Чл. 353 НК — пречиствателни съоръжения:

-Отнася се до длъжностно лице, което пусне или нареди пускане на предприятие или топлоелектрическа централа преди задействане на необходимите пречиствателни съоръжения, както и до определено неизпълнение на задължения за тяхното изграждане и работа.

-По ал. 1 и 2 се предвиждат лишаване от свобода до три години и глоба. Непредпазливите и маловажните случаи са уредени отделно в ал. 3 и 4. Това не е общ състав за всяко замърсяване на въздуха.

3. Чл. 353в НК — опасни отпадъци:

-Нормата обхваща управление на опасни отпадъци не по установения ред или изхвърляне на опасни отпадъци в големи количества на неразрешени места. Отчетени са измененията в ДВ, бр. 32/2026 г.

-По ал. 1 наказанието е от една до шест години лишаване от свобода и глоба; при опасност по ал. 2 — от две до осем години и глоба. При смърт или тежка телесна повреда по ал. 3 — от десет до двадесет години и глоба, а при немаловажна екологична вреда — от три до десет години и глоба. За длъжностни лица и непредпазливост има отделни правила. Следователно „до осем години“ не е универсален максимум за всички случаи.

България е страна по редица международни договори и конвенции за защита на околната среда, сред които:

-Орхуската конвенция: Осигурява достъп до информация и участие на обществеността в процесите, свързани с околната среда.

-Конвенцията по търговия със застрашени видове (CITES): Регулира търговията с редки и застрашени видове.

На ниво ЕС Директива (ЕС) 2024/1203 определя изисквания за наказателноправна защита на околната среда, включително криминализиране на определени противоправни деяния. Срокът за транспонирането ѝ е 21 май 2026 г. Отговорността по конкретно дело се определя по приложимия национален закон, като се съобразяват времето на деянието и правилата за по-благоприятния наказателен закон.

Илюстративни ситуации — не описания на конкретни присъди

1. Незаконно изсичане на гори — При сеч без необходимите разрешения се изследват статутът на територията, документите, количеството дървесина и участието на всяко лице. Не може само по общо описание да се посочи присъда или да се приеме организирана престъпна група.

2. Незаконно изхвърляне на отпадъци — При нерегламентирано депо се установяват видът и количеството отпадъци, разрешителните, отговорните лица, опасността и настъпилите вреди. Разграничават се обикновени и опасни отпадъци и приложимите състави.

3. Замърсяване на река — При данни за токсични вещества и загинала риба са важни пробите, експертизите, източникът на замърсяване и причинната връзка. Наказанията за виновните физически лица и административните мерки спрямо предприятието са различни правни механизми.

Като заключение можем да кажем, че престъпленията срещу околната среда са сериозна заплаха за бъдещето на планетата и здравето на обществото. Българското законодателство и международните стандарти предоставят стабилна основа за борба с тези престъпления, но ефективността на правоприлагането зависи от ангажираността на институциите и обществото. Нужна е комбинация от правна строгост, повишаване на осведомеността и технологична подкрепа, за да се гарантира устойчивото развитие на околната среда.

Правен извод

За наказателна отговорност трябва да се установят конкретният състав, деецът, вината и изискуемата опасност или вреда. Нарушение на разрешително, имуществена санкция на дружество и присъда срещу физическо лице не са едно и също.

Практическо значение

При сигнал запазете безопасно снимки, местоположение, дата, документи и данни за свидетели; не събирайте самостоятелно опасни вещества. Пробите и оценката на замърсяването изискват компетентни органи и специалисти. При непосредствен риск за живота или здравето потърсете спешна помощ.

Материалът е обща информация, а не правен съвет по конкретен случай. Правна проверка: 17.11.2026 г.

Източници

За правна консултация относно наказателното право и защитата в наказателния процес можете да се свържете с адвокатска кантора „Томови“.

Обадете се за консултация