Предсрочната изискуемост по договор за кредит

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на Върховния Касационен Съд, което важи и за небанкови финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следователно, освен договорена клауза за предсрочна изискуемост, неизпълнение по договора за кредит, предпоставка за възникване на предсрочната изискуемост е и валидното обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с банково право.