Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)
BG EN RU

Правата на пострадалия от киберпрестъпление според българското законодателство

Киберпрестъпленията засягат все повече хора и организации, а пострадалите невинаги знаят какви средства за защита имат. В България приложимите права зависят от конкретното деяние и причинените вреди. Основните правила се съдържат в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Наказателния кодекс (НК), Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и приложимото европейско право.

Кой може да е пострадал

По чл. 74, ал. 1 НПК пострадал е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. При смърт правата преминават върху наследниците. Дружество, засегнато от престъпление, може да търси обезщетение като граждански ищец при условията на чл. 84 НПК; законът предвижда и отделни права за заинтересованото юридическо лице. Тези качества и права не са взаимозаменяеми.

Основни права и възможности за защита

1. Подаване на сигнал или жалба

За предполагаемо престъпление може да се подаде сигнал до прокуратурата или полицията. Компетентният орган и приложимият състав се преценяват според конкретните факти. Компютърните престъпления са уредени основно в глава девета „а“ от НК (чл. 319а и следващите), но киберсредата може да е използвана и при други престъпления, например измама или изнудване. Не всяка вреда, заплаха или нежелано съобщение сама по себе си представлява престъпление.

  • Прокуратура или МВР: подайте данните, които имате, без да променяте или изтривате електронни доказателства. При непосредствена опасност потърсете спешна помощ.
  • ГДБОП – Дирекция „Киберпрестъпност“: разглежда случаи в рамките на своята компетентност; на официалния сайт cybercrime.bg може да се подаде сигнал за киберпрестъпление или друга заплаха онлайн.
  • Комисия за защита на личните данни (КЗЛД): компетентна е при твърдяно нарушение на права по защитата на личните данни, при условията и в сроковете на закона.
  • ДАНС: уведомяване е относимо само когато случаят засяга въпроси от нейната законова компетентност, включително националната сигурност.

2. Участие в наказателното производство

Пострадалият има правата по чл. 75 НПК, сред които да бъде уведомен за правата си, да получи защита за своята сигурност и тази на близките си, да бъде информиран за хода на производството, да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актове за прекратяване или спиране в предвидените случаи. Законът предвижда условия за упражняване на тези права в досъдебното производство, включително изрично искане за участие и адрес за призоваване в страната.

Когато законовите предпоставки са налице, пострадалият може да участва в съдебното производство като частен обвинител по чл. 76 НПК, а за претендиране на вреди — като граждански ищец по чл. 84 НПК. Това са различни процесуални качества, които се придобиват по съответния ред.

3. Информация за хода на делото

Чл. 75, ал. 1 НПК изрично включва правото на пострадалия да бъде информиран за хода на наказателното производство. За уведомяването при образуване на досъдебно производство чл. 75, ал. 2 посочва необходимостта пострадалият да е посочил адрес за призоваване в страната или електронен адрес. По ал. 3 правата в досъдебната фаза се упражняват при условията, установени там, включително изразено желание за участие и посочен адрес за кореспонденция в Република България. Следете съобщенията и своевременно уведомявайте органа за промяна на адреса си.

4. Мерки за сигурност и защита от контакт

В наказателното производство чл. 67 НПК позволява на първоинстанционния съд, по предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия, да забрани на обвиняемия да го доближава, да се свързва с него или да посещава определени места. Това е конкретна съдебна мярка в рамките на наказателното дело, а не обща заповед, която автоматично се издава при всяко онлайн преследване.

Отделна защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) е възможна само когато твърдяното насилие и отношенията между лицата попадат в обхвата на закона (включително категориите по чл. 3). При данни за опасност за живота или здравето законът предвижда и обръщане към органите на МВР. Квалификацията и подходящите мерки зависят от фактите.

5. Претенция за обезщетение

В зависимост от доказаните вреди и причинната връзка може да се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Пострадалият или наследниците му, както и юридическо лице, претърпяло вреди от престъплението, могат да предявят граждански иск в наказателното производство при условията на чл. 84–88 НПК. Искът се предявява в срока по чл. 85, ал. 3; ако вече е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс, не може да се предяви повторно в наказателното производство. Чл. 86 НПК допуска иск и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите.

Възможен е и отделен граждански иск, например на основание чл. 45–49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако са налице законовите предпоставки. Основанието, ответникът, размерът и доказването се преценяват индивидуално.

6. Правна помощ и адвокатска защита

Безплатен адвокат не се предоставя автоматично само защото лицето е пострадало или няма достатъчно средства. По чл. 100, ал. 2 НПК съдът назначава повереник на посочени в закона участници, включително граждански ищец, когато са представени доказателства за невъзможност да се плати адвокатско възнаграждение, лицето желае повереник и интересите на правосъдието го изискват. Чл. 23 от Закона за правната помощ урежда задължителната защита и случаите, когато страна по наказателно, гражданско или административно дело няма средства, желае адвокат и интересите на правосъдието налагат това. Преценката се прави по конкретния ред и според относимите доказателства.

7. Защита на личните данни

Когато киберинцидентът включва обработване на лични данни и са засегнати права по ЗЗЛД или Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR), субектът на данните може да сезира КЗЛД по реда на чл. 38 ЗЗЛД. По чл. 38, ал. 1 жалбата се подава до шест месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му; Комисията уведомява за напредъка или резултата в тримесечен срок.

Чл. 83, параграф 5 GDPR предвижда максимуми до 20 000 000 EUR или, за предприятие, до 4% от общия годишен световен оборот за предходната финансова година — която сума е по-висока — за конкретно изброените в разпоредбата нарушения. Това не означава, че всяко нарушение или изтичане на данни води автоматично до такава глоба. Административната санкция се определя според обстоятелствата на случая и не замества обезщетението за вреди.

Практически действия

Запазете оригиналните съобщения, файлове, адреси на уебстраници, разписки и данни за времето на инцидента. Направете копия, но не променяйте първоначалните файлове. Посочете каква вреда е настъпила и кои органи вече са уведомени. Сроковете и необходимите действия зависят от конкретното производство.

Този материал е обща информация, а не правно становище или съвет по конкретен случай. Пострадалите могат да потърсят информация от прокуратурата или МВР, от ГДБОП – Дирекция „Киберпрестъпност“ за случаи в нейната компетентност, а по въпроси за лични данни — от КЗЛД. При индивидуален казус адвокат може да прецени приложимите права, срокове и доказателства.

За правна консултация относно киберпрестъпленията, електронните доказателства и защитата на пострадали и обвиняеми можете да се свържете с адвокатска кантора „Томови“.

Обадете се за консултация