Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)
BG EN RU

Правата на обвиняемия според Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на Република България

Обвиняемият в българското наказателно производство има редица процесуални права, които гарантират неговата защита и справедливостта на процеса. Тези права са регламентирани основно в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), конкретно в чл. 55 НПК, и произтичат от принципите на невиновност до доказване на противното (чл. 16 НПК) и състезателност на процеса (чл. 12 НПК).

1. Право да бъде информиран за обвинението

Обвиняемият има право да знае за какво престъпление е привлечен и въз основа на какви доказателства — чл. 55, ал. 1 НПК. По реда на чл. 219 НПК разследващият орган му предявява постановлението, осигурява запознаване с пълното му съдържание, дава необходимите разяснения и връчва препис срещу подпис. Правата се обясняват писмено и устно на разбираем език и по разбираем начин.

2. Право на адвокатска защита

Обвиняемият има право да избере защитник (адвокат) за разследването и съдебния процес, да се свързва свободно с него и да се среща насаме, включително преди и по време на разпит. Назначаването на защитник се извършва при условията на чл. 94 НПК и Закона за правната помощ. Например по чл. 94, ал. 1, т. 9 се преценяват едновременно невъзможността да се плати адвокатско възнаграждение, желанието за защитник и интересите на правосъдието. Задължителна защита има и в други изрично посочени случаи; не всяко „тежко престъпление“ автоматично попада в едно и също основание.

3. Право да мълчи и да не дава обяснения

Едно от най-важните права на обвиняемия е правото да мълчи и да не дава обяснения (чл 55 НПК). Той не е длъжен да доказва невинността си. Тежестта за доказване на обвинението е върху прокурора и разследващите органи по дела от общ характер, а при дело по тъжба на пострадалия — върху частния тъжител (чл. 103 НПК). Мълчанието на обвиняемия не може да се използва срещу него в процеса.

4. Право да събира доказателства в своя защита

Обвиняемият може да представя доказателства, да иска разпит на свидетели и вещи лица, както и да предлага нови факти, които да докажат неговата невинност. Това гарантира равнопоставеност между защитата и обвинението.

5. Право на участие в процесуалните действия

Обвиняемият има право да участва в наказателното производство и да прави искания и възражения. Присъствието при разпити на свидетели и вещи лица, задаването на въпроси, участието в следствени експерименти, огледи и други действия се определят от правилата за съответното действие и фазата на производството. Няма безусловно право на лично присъствие при всеки разпит в досъдебната фаза. Защитникът има право на участие в действията с участие на обвиняемия при условията на НПК.

6. Право да обжалва наложени мерки и актове

Ако обвиняемият е задържан или му е наложена мярка за неотклонение (например „задържане под стража“ или „домашен арест“), той има право да обжалва решението пред съда. Обжалването на други актове, засягащи неговите права и законни интереси, се извършва по приложимия за тях ред. Компетентният орган, срокът, началният момент и възможността за съдебен контрол се проверяват за конкретния акт; не всяко възражение се подава направо до съд.

7. Право на справедлив процес

Всеки обвиняем има право на безпристрастен и справедлив съдебен процес, проведен в разумен срок. Съдът трябва да осигури условия за равнопоставеност между обвинението и защитата и да се основава единствено на доказателства.

8. Право на преводач

Обвиняем, който не владее български език, има право на устен и писмен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 и чл. 395а–395д НПК. Законът определя актовете за писмен превод, а други документи се превеждат, когато са съществени за защитата. Правото не означава автоматичен писмен превод на всяка страница от делото. Разходите за превода в предвидените от закона случаи са за сметка на съответния орган. Отказ от превод е допустим само при законовите условия.

9. Забрана на изтезанията и незаконната принуда

Обвиняемият не може да бъде подлаган на изтезания, физическо или психическо насилие. По чл. 105, ал. 2 НПК не се допускат доказателствени средства, несъбрани или неизготвени по законовия ред; конкретното нарушение и последиците му се преценяват в производството. Допустимите по закон процесуални мерки за принуда са различни от забранените изтезания и незаконното насилие.

Заключение

Обвиняемият в наказателния процес не е осъден и законът му гарантира определени права, за да се защити срещу необосновани или незаконни обвинения. Последиците от нарушение зависят от неговия вид, същественост, отстранимост и фазата на делото. Възможни са процесуални средства за защита, включително отмяна или връщане на делото при законови основания. Не всяко нарушение автоматично води до прекратяване на производството.

Спазването на правата на обвиняемия е ключов фактор за справедливостта и правовата държава. Защитата им е не само законово изискване, но и гаранция, че всеки човек ще получи честно и обективно правосъдие.

Правен извод

Посочените девет теми не изчерпват чл. 55 НПК. Той включва и достъп до делото и извлечения, искания, бележки и възражения, изказване последен и последна дума на подсъдимия, информация за правна помощ, задържане, последиците от неявяване и предвидените електронни възможности. Правата се упражняват съобразно конкретния процесуален ред.

Практическо значение

Поискайте разясняване на качеството, в което сте призован, копие от акта и информация за правата ви. Обсъдете със защитник обясненията, доказателствените искания и сроковете за обжалване; при езикова пречка заявете необходимостта от превод.

Материалът е обща информация, а не индивидуален правен съвет. Правна проверка: 17.11.2026 г.

Източник

НПК — чл. 12, 15–17, 21–22, 55, 94, 97, 103, 105, 219 и 395а–395д; отчетена е редакцията на чл. 55 от ДВ, бр. 59/2026 г.

За правна консултация относно наказателното право и защитата в наказателния процес можете да се свържете с адвокатска кантора „Томови“.

Обадете се за консултация