Много хора получават писма, обаждания или имейли от колекторски фирми. Обикновено в тях се съдържат твърдения за „непогасен дълг“ и предупреждения за съдебни действия. Възниква логичният въпрос: трябва ли веднага да платим?
Проверете дали дългът е реален.
Колекторът често придобива вземането чрез цесия (прехвърляне на вземане по чл. 99 ЗЗД).
Вие имате право да поискате писмени доказателства: договор за кредит/услуга, извлечение със задължения, уведомление за цесия.
Ако не получите такива документи, не сте длъжни да плащате.
Проверете дали дългът не е погасен по давност.
Общата давност е 5 години (чл. 110 ЗЗД).
За лихви, неустойки и периодични плащания – 3 години (чл. 111 ЗЗД).
Давността не се прилага служебно – длъжникът трябва изрично да възрази.
Искайте винаги писмена кореспонденция.
Не поемайте устни обещания по телефона.
Ако се налага, изпратете писмо с искане за документи.
Да плащаме на колектора без писмени доказателства – има риск да плащаме за несъществуващо или погасено задължение.
Да се поддаваме на заплахи – колекторите нямат право да налагат запори или възбрани. Това може да стане само чрез съд и ЧСИ.
Ако колекторът използва:
обидни или унизителни изрази,
многократни обаждания,
заплахи за незаконни последици,
можете да подадете жалба до:
Комисия за защита на потребителите (КЗП) – при нелоялни практики;
Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) – ако данните ви се използват неправомерно;
Прокуратурата или МВР – при реални заплахи или изнудване (чл. 143 НК).
Дори ако задължението е действително:
имате право да поискате разсрочване;
да договорите намаление или опрощаване на лихви;
да проверите дали сумата е правилно изчислена.
Важно е да знаете, че дългът може да бъде събран само по законния ред – чрез съдебно решение и изпълнително производство при ЧСИ.
Писмото от колектор не означава автоматично задължение за плащане. Винаги първо проверявайте дали дългът е реален, дали не е погасен по давност и дали са представени доказателства. Не се поддавайте на натиск – имате права, които законът защитава.
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, специализиран в гражданско и облигационно право.