Какво представляват колекторските фирми и как работят?

Колекторските фирми (събирачи на вземания) са дружества, които действат като посредници или нови кредитори в процеса по събиране на дългове. Те се появяват най-често, когато човек има неизплатени задължения към банки, небанкови финансови институции, телекоми или доставчици на услуги.

Как възниква колекторско вземане?

Правното основание обикновено е цесия – договор за прехвърляне на вземане (чл. 99 и сл. от Закона за задълженията и договорите, ЗЗД).

• При цесия първоначалният кредитор (напр. банка) прехвърля правата си на друго дружество – колектор.

• За това не се изисква съгласието на длъжника, но той трябва да бъде уведомен (ЗЗД).

• Ако длъжникът не е уведомен, всяко плащане, извършено към първоначалния кредитор, се счита за валидно и го освобождава от отговорност.

Какви права имат колекторите?

Колекторът влиза в положението на стария кредитор – придобива същите права, но не и повече. Това означава, че:

• не може да налага запори или възбрани самостоятелно;

• не може да издава съдебни решения;

• не може да прилага принуда извън предвиденото в закона.

За да получи плащане, колекторът трябва:

1. да убеди длъжника доброволно да плати, или

2. да премине през съдебна процедура – например заповед за изпълнение (чл. 410–417 ГПК), след което може да се стигне до изпълнително производство при частен съдебен изпълнител (чл. 404 и сл. ГПК).

Какви са задълженията на длъжника?

Длъжникът трябва да плати задължението си, ако е действително и изискуемо. В практиката често се срещат следните проблеми:

• изтекла погасителна давност (чл. 110–111 ЗЗД – обща 5-годишна, 3-годишна за лихви и периодични плащания);

• липса на доказателства за самия дълг;

• неправомерни такси или наказателни клаузи.

В такива случаи длъжникът има право да възрази пред съда или да поиска доказателства.

Какво НЕ могат да правят колекторите?

Колекторите често използват агресивни практики – многократни обаждания, заплашителни писма или внушения за „арбитражни решения“. Това е в противоречие с:

• Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – забрана за нелоялни търговски практики;

• Наказателния кодекс (чл. 143 НК) – изнудване, ако има заплахи за незаконни последици;

• Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) – когато личните данни се използват без основание.

Ако длъжникът е подложен на натиск, той може да подаде жалба до:

• Комисия за защита на потребителите (КЗП),

• Комисия за защита на личните данни (КЗЛД),

• Прокуратура или полиция (при заплахи).

Заключение

Колекторските фирми не са съд и нямат право да упражняват принуда самостоятелно. Те могат да искат плащане само доброволно или чрез съдебно производство. Всеки длъжник има право да иска доказателства за дълга, да се позовава на изтекла давност и да подаде жалба при неправомерни действия.

Ако имате подобен казус и желаете професионална защита, най-добре е да се обърнете към адвокат, специализиран в гражданско и облигационно право.