Европейски и международни стандарти за защита от домашно насилие

Домашното насилие не е само национален проблем – това е явление, което засяга всички европейски държави и е обект на засилен международен контрол. Европейските и международни стандарти задават минимални изисквания, които всяка държава е длъжна да спазва, за да гарантира ефективна защита на жертвите.

Истанбулската конвенция – съдържание и значение

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция) е най-важният международен договор в тази област.

Тя съдържа:

• широка дефиниция за насилие, която обхваща физическо, психическо, сексуално и икономическо насилие;

• задължение за държавите да създадат кризисни центрове, горещи телефонни линии и достъп до безплатна помощ;

• акцент върху превенцията чрез образование и работа с извършителите.

България не е ратифицирала Конвенцията, но като член на Съвета на Европа и на ЕС страната е обвързана от нейните принципи. Съдилищата и адвокатската практика често се позовават на нея като източник на стандарти.

Практика на Европейския съд по правата на човека

ЕСПЧ нееднократно е осъждал държави за липса на адекватна защита срещу домашно насилие.

• В делото CASE OF OPUZ v. TURKEY(2009) съдът постановява, че Турция е нарушила чл. 2 и 3 от Европейската конвенция за правата на човека (право на живот и забрана за нечовешко третиране), тъй като не е предприела мерки за защита на жена, многократно сигнализирала за насилие.

• В решението CASE OF EREMIA v. THE REPUBLIC OF MOLDOVA (2013) съдът подчертава, че държавата има „положително задължение“ да предпазва жертвите от бъдещи актове на насилие.

Тези дела показват, че отговорността на държавата не се изчерпва със създаване на закони. Необходими са и ефективни механизми за прилагането им.

Европейски директиви и препоръки

Европейският съюз също развива политика за закрила на жертвите на престъпления, включително домашно насилие.

• Директива 2012/29/ЕС установява минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите. Тя изисква държавите да осигурят безплатна информация, процесуални права (например защита при даване на показания) и достъп до специализирани услуги.

• Препоръки на Европейската комисия и Съвета на ЕС акцентират върху интегриран подход – сътрудничество между полиция, съдилища, социални и здравни служби.

• Програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (Европейска комисия)- Целта на тази програма е да бъдат защитени и утвърдени правата и ценностите, залегнали в Договорите за ЕС и Хартата на основните права, по-специално чрез подкрепа на организациите на гражданското общество, действащи на местно, регионално, национално и транснационално равнище.

Заключение

Европейските и международни стандарти ясно показват, че държавата носи отговорност да защитава жертвите на домашно насилие не само чрез законодателство, но и чрез ефективни действия. Истанбулската конвенция, практиката на ЕСПЧ и директивите на ЕС служат като ориентир и натиск за националните власти да прилагат по-активна и интегрирана защита.

За пострадалите това означава, че правата им не се ограничават до рамките на българското законодателство, а се ползват и с международна подкрепа. При липса на ефективна защита в страната, те могат да се обърнат и към наднационални институции.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Важно е да се отбележи, че всяко дело има своята специфика и изходът зависи от конкретните обстоятелства. Поради това е препоръчително засегнатите лица да се консултират с адвокат.