Делбата е начин за прекратяване на съсобствеността и всеки съсобственик може да я иска, дори да има противна уговорка, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Искът за делба не се погасява с давност. Това общо правило важи и когато общият имот е дворно място, в което има изграден основен строеж и пристройки. Правната опора е чл. 34 от Закона за собствеността, където изрично са уредени както правото да се иска делба, така и неприложимостта на погасителната давност към този иск.
Първият въпрос в подобни дела е дали имотът е поделяем „в натура“. Съдът допуска реална делба само ако всеки новообразуван дял може да съществува като самостоятелен урегулиран поземлен имот съобразно изискванията на Закона за устройство на територията. ЗУТ въвежда минимални размери за лице и площ при урегулиране на имоти за ниско жилищно застрояване и ограничение реално определени части да се придобиват по сделка или по давност само ако отговарят на тези размери. За градовете минималните изисквания обичайно са най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност, като за други категории територии законът предвижда по-високи прагове. При липса на съответствие с тези показатели делба „в натура“ не се допуска и се преминава към делба чрез изнасяне на публична продан. Релевантни са чл. 19 и чл. 200 ЗУТ.
Когато за обособяването на дяловете е необходимо разделяне на действащ урегулиран поземлен имот, промяна на улична или дворищна регулация или друго планово действие, се прилага производството по подробен устройствен план, който се одобрява по реда на ЗУТ от компетентния орган на общината. Съдът по делбата не може да „замести“ устройственото планиране; в практиката на Върховния касационен съд е подчертано, че когато е нужно разделяне на УПИ или на застроен имот, реална делба се съобразява с действащия или изменен ПУП, като при липса на планови предпоставки делба в натура не се допуска.
Наличието на пристройки не препятства делбата само по себе си, но се отразява върху начина на разпределение. По силата на чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. Това „друго“ е налице, когато за определена сграда или пристройка е учредено или признато отделно право на строеж в полза на конкретен съсобственик или трето лице. Тогава строежът е самостоятелен обект на право на собственост, който не „следва“ земята при приращение. В съдебната практика е последователно възприето, че правото на строеж е самостоятелно ограничено вещно право върху чужд имот и отделя собствеността върху изграденото от собствеността върху земята. При делба това означава, че пристройка, върху която има отделно право на строеж, се съобразява като отделен обект, а не като принадлежност на целия терен; ако такова право липсва, пристройката се третира като част от имота и следва собствеността върху земята.
Когато пристройките принадлежат на различни съсобственици, реалната делба трябва да осигури на всеки дял самостоятелен и законосъобразен достъп, спазване на отстоянията и на правилата за застрояване съгласно ЗУТ. Ако това е постижимо с изменение на подробния устройствен план, делбата се съобразява с одобрения ПУП и с нормативните минимални размери; ако не е постижимо, делба в натура не се допуска и се пристъпва към осребряване и разпределяне на стойността. Във всички случаи съдът следи дали образуваните дялове отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, а при нужда се прилага редът за планиране преди постановяване на окончателния разделителен протокол.
Обобщено, делба на дворно място с пристройки е допустима при общите условия на чл. 34 ЗС, но реалното разпределяне „в натура“ е възможно само ако всеки дял може да съществува като самостоятелен урегулиран имот съобразно ЗУТ. Пристройките следват земята, освен когато е налице отделно право на строеж; в този случай те се третират като самостоятелни обекти. Когато устройствените изисквания не позволяват обособяване на самостоятелни дялове, делбата се извършва чрез продажба и разпределяне на получената цена между съсобствениците.