Закана за убийство и закана – кога е налице престъпление ?

Заканата може да бъде отправена при личен конфликт, по телефон, в съобщение, чрез социална мрежа или посредством действия. Не всяка груба реплика или изблик на гняв обаче представлява престъпление. За приложението на чл. 144 от Наказателния кодекс се преценяват съдържанието на изявлението, обстановката, отношенията между лицата и дали заканването обективно би могло да възбуди основателен страх, че ще бъде осъществено.

Оценката винаги е конкретна. Едни и същи думи могат да имат различно значение според начина, по който са изречени, придружаващите действия и предходното поведение на участниците.

Какво предвижда чл. 144 НК?

Основният състав обхваща закана с престъпление против личността или имота на заплашения, както и против личността или имота на неговите ближни. Необходимо е заканването да е от естество да възбуди основателен страх за осъществяването му. За този състав законът предвижда лишаване от свобода до три години.

По-тежко наказуеми са квалифицираните случаи. Сред тях е заканата с убийство, за която наказанието може да достигне до шест години лишаване от свобода. Същият по-тежък състав се прилага и в други изрично посочени от закона случаи, включително когато деянието е извършено в условията на домашно насилие.

Как може да бъде отправена заканата?

Заканата не е задължително да бъде изречена лице в лице. Тя може да бъде обективирана чрез:

думи, произнесени лично или по телефона;
писма, бележки, електронна поща или съобщения;
публикации и лични съобщения в социални мрежи;
жестове и действия, например насочване на оръжие;
послание, предадено чрез трето лице, ако достига до адресата.

Съществено е заканата да бъде възприета от лицето, към което е насочена. Не е достатъчно тя да остане само в мислите на извършителя или да бъде изразена пред лице, без по някакъв начин да достигне до адресата.

Какво означава „основателен страх“?

Законът не изисква непременно пострадалият действително да изпадне в продължителен страх или паника. Според трайната практика на Върховния касационен съд е достатъчно заканата, разгледана обективно и в конкретната обстановка, да е способна да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ.

Преценяват се използваните думи, тонът, физическото поведение, наличието на оръжие или друг предмет, предходни прояви на насилие, близостта между лицата, мястото и времето на случилото се. Значение може да има и последващото поведение — подаване на сигнал, търсене на помощ или предприемане на мерки за сигурност, но нито едно от тези обстоятелства само по себе си не е решаващо.

Трябва ли извършителят действително да възнамерява да изпълни заканата?

Не е необходимо да се установи, че към момента на заканата извършителят вече е взел окончателно решение да извърши убийство или друго престъпление. Не е задължително и да разполага с годно средство за незабавното осъществяване на заявеното.

Това не означава, че всяка реплика е наказуема. Трябва да е обективирана сериозна закана с конкретно престъпление, възприета от адресата и способна в съответната обстановка да породи основателен страх.

Кога грубите думи не са престъпна закана?

Обиди, ругатни, двусмислени фрази и общи изрази на недоволство не се превръщат автоматично в престъпление по чл. 144 НК. Съдът изследва точния смисъл на думите и действията, контекста на конфликта и дали от тях може да се изведе закана с определено престъпление.

Спонтанността на конфликта не изключва престъплението, но е част от общата оценка. От значение е и дали репликата представлява реално заплашително послание или само емоционално изказване без необходимото съдържание и въздействие.

Закана в условията на домашно насилие

Когато заканата е извършена в условията на домашно насилие, законът предвижда по-тежка отговорност. Понятието може да обхване насилие между съпрузи или бивши съпрузи, лица във фактическо съжителство, родители на общо дете и лица, които живеят или са живели в едно домакинство, както и други отношения, посочени в закона.

Наред с наказателното производство могат да бъдат приложими и мерките за защита по Закона за защита от домашното насилие. Двата реда имат различни цели и не бива да се смесват. При непосредствена опасност следва да се потърси помощ на телефон 112.

Разлика между закана и системно следене

Чл. 144а НК урежда отделно системното следене. То може да се изразява в преследване, демонстриране, че лицето е наблюдавано, или нежелана комуникация чрез различни средства, когато поведението е със заплашителен характер и би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето.

Единична закана и продължително преследващо поведение са различни хипотези, но в конкретен случай могат да се преплитат. Правната квалификация зависи от цялостния модел на поведение и събраните доказателства.

Какви доказателства са важни?

точното съдържание на думите или съобщението;
оригиналните чатове, електронни писма и гласови съобщения;
снимки на екрана, придружени по възможност от запазен оригинал;
данни за свидетели, присъствали при отправянето на заканата;
записи от камери и информация за мястото и часа на инцидента;
подадени сигнали до полицията и данни за повиквания на телефон 112;
доказателства за предходно насилие или сходно поведение, когато са относими.

Важно е да се пази целият разговор, а не само отделна реплика. Контекстът може да потвърди обвинението, но може и да покаже, че смисълът на думите е различен от твърдяното.

Как започва производството?

За основния състав по чл. 144, ал. 1 НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Това е производство от частен характер, при което тъжителят трябва да формулира обвинението и да представи или поиска събирането на доказателства пред съда.

При закана с убийство и останалите квалифицирани случаи редът е различен и производството е от общ характер. Затова първата важна стъпка е да се изясни точната правна квалификация и компетентният орган. Изчакването може да доведе до пропускане на процесуални срокове или загубване на доказателства.

Какво трябва да бъде проверено при защита?

При повдигнато обвинение трябва да се провери точният израз или действие, дали е достигнал до пострадалия, контекстът, надеждността на свидетелските показания и автентичността на електронните доказателства. Отделно се анализира дали заканата обективно е могла да възбуди основателен страх.

Проверява се дали обвинението възпроизвежда конкретните факти, а не само законовия текст, дали доказателствата са събрани законосъобразно и дали отделни части от комуникацията не са извадени от контекст. Когато заканата е съпроводена с физическо насилие, може да възникне и отделна отговорност за причинена телесна повреда.

Настоящият материал има общ информационен характер и не замества правен съвет по конкретен случай.

Ако имате нужда от консултация във връзка със закана, домашно насилие или наказателно производство, можете да се свържете с адвокат Михаил Томов от Варненската адвокатска колегия.