Правилното отразяване в кадастралната карта при безспорно установена принадлежност на вещното право на собственост

Съобразно Тълкувателно решение /ТР/ № 8 от 23.02.2016г. на Върховния касационен съд на Република България по тълк. д. № 8/2014г., ОСГК, допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обусловена от предварително провеждане на административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта. Иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

По отношение характера на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР са изложени мотиви в ТР № 8/23.02.2016г. по т. д. № 8/2014г. на касационната инстанция – положителен установителен иск за принадлежността на правото на собственост, който е от значение за отразяването на имота в кадастралната карта съобразно действителните граници на правото на собственост. Определянето на правната квалификация на предявения положителен установителен иск за собственост – по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или по чл. 124, ал. 1 ГПК зависи единствено от твърденията, с които е обоснован правният интерес от иска. В случай, че същите са свързани с липса или наличие на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта, искът е по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а ако правният интерес се извежда от други твърдения, искът е по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Отново в цитираното тълкувателно решение по приложение на посочените норми на ЗКИР, се дават задължителни разяснения в насока, че „съобразно характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ е допустим при наличието на правен интерес. С оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника, като евентуално съществуващият спор за собственост не е обусловен от евентуален отказ на службата по кадастъра. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 година./

Спорът цели да установи пространственият обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта при безспорно установена принадлежност на вещното право.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект, както и не ангажира автора с претенция за изчерпателност по темата за правилното отразяване в кадастралната карта на имоти. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.