Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Отвод на съдия от дело

Основанията за отвод се основават на фактически такива, които пораждат съмнение в безпристрастието на съдията, но само по себе си твърдение на страна, че съдът не е безпристрастен, както и позоваване на някое от изброените обстоятелства съгл. чл. 22, ал.1, т.1- 6 от ГПК, щом не отговаря на  действителността не може да послужи като основание за отвод на съдията по делото.

Отвод може да поиска всяка от страните в делото, след като е възникнало или е станало известно което и да е основание за отвод.

Не може да бъде съдия по делото лице, което е страна по делото или заедно с някоя от страните, е субект на спорното или свързано с него правоотношение. Не може да бъде съдия по дело, в което има наемни отношения за имот, когато собствеността се оспорва.

Не може да бъде съдия по делото лице, което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен, на някоя от страните или негов процесуален представител.

Не може да е съдия и лице, което живее във фактическо съпружие със страна по делото или с неин представител. Същото се отнася и за човек, който е бил представител или пълномощник на страна по делото, както и лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по същото делото/дори и пред друга инстанция/.

Не може да е съдия по гражданско дело и лице, „относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие“, е записано в  т.6 на ал.1, чл.22 от ГПК.

Правната възможност да се иска отвод на съдия е недопустимо да се използва от страните за постигане на някоя от целите – шиканиране на делото, избор на съдия или съдебен район, натиск върху съдебния състав и т.н. Съответните органи са задължени да организират съдебното производство така, че да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително когато страна не проявява необходимата процесуална дисциплина или дори шиканира и се опитва да попречи на нормалното развитие на производството.

Във всеки конкретен случай, твърденията на страната, която претендира отвод на съдия, следва да посочи за предубеденост или пристрастност на съдията – докладчик по делото. В противен случай молбата по чл. 22, ал. 1 от ГПК, най-вероятно ще бъде отхвърлена.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект, както и не ангажира автора с претенция за изчерпателност по темата за отвод на съдия от процеса. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, компетентен в процесуалното представителство.