Неприкосновеност на частната собственост и окупация

Неприкосновеността и защитата на частната собственост са от повелителен характер и се отнасят не само до държавата, но и до частно-правните субекти. Характерна особеност на повелителните норми от категорията на чл.17 от Конституцията е, че те сами определят приложното си поле, независимо от приложимото право към съответната разпоредителна сделка (определяно по линия на избор на приложимо право или според някой от конкуриращите се критерии в международното частно право за определяне на приложимо право при сделките с международен елемент). Това отговаря най-пълно на задачата, изведена пред неприкосновеността на частна собственост в България, чиято функция е и конституционно закрепеното право на защита на тази неприкосновеност. Следователно, особените повелителни норми, каквато е нормата на чл.17 от Конституцията, имат пряко въздействие върху съдържанието на правоотношенията по въпросите за неприкосновеността на собствеността, които могат да възникнат в рамките на едно такова правоотношение, независимо от приложимото към него право. При произнасяне със съдебен акт, всеки компетентен съд е длъжен ex officio да се произнесе относно прилагането на особените повелителни норми, независимо от приложимото към спорното правоотношение право. Особена ценност на чл.17 Конституцията е, че действа като непреодолима преграда пред “пазаруването на удобен съдебен форум” (селекцията на критерии за привръзка на едно правоотношение с правото на друга държава), с цел да бъде отслабен ефект на неприкосновеността на собствеността – в случая на недвижимата дружествена собственост в България. Несъмнено упражняването на правата в такава собственост засягат по подразбиране изцяло и основно българския правен ред, което оправдава и обвързването на неприкосновеността на тази собственост с чл.17 от Конституцията и правната система на българската държава. Въпросът с неприкосновеността на недвижимата дружествена собственост далеч надхвърля и не може да се сведе до въпроса за изпълнение на задължения или упражняване на права по съответното правоотношение, които въз основа на различни критерии за привръзка могат да бъдат възложени на уреждане на правото на друга държава.

Законовата уредба на разпоредителните сделки с недвижима собственост на дружествата с ограничена отговорност се съдържа в чл.137, т.7, чл.141 от ТЗ, където са разгледани правомощията и механизма на функциониране на органите на това дружество – собственик/собственици и управител/управители. Отличителна черта на тази уредба е, че не допуска изземване/заместване на управленските правомощия както от страна на дружествените органи (въпреки, че правомощията на съдружниците включват и правото на вето на разпореждането с недвижима собственост на дружеството), така и от страна на външни лица. Следователно, превземането (окупацията) на тези управленски, в това число и разпоредителните, правомощия от трети лица нарушава конституционно установения принцип на неприкосновеност на частната собственост (владение, ползване, разпореждане) на дружеството с ограничена отговорност. Отличителни белези на понятието окупация на управленските правомощия на управителя на ООД от трети лица по отношение разпореждането с дружествената недвижима собственост, са упражняване на управителните правомощия от трето лице, по начин, при който това трето лице превзема и облича властта на управителния орган на дружеството с ограничена отговорност не по установения за това ред, като извършва за сметка на дружеството една или друга разпоредителна сделка с недвижимата собственост на това дружество с приобретател трето на дружеството лице.

Тези специфични белези отличават окупацията на управленските правомощия на управителя на ООД от фигурата на мнимия представител. Първо, по силата на упълномощителната сделка управителят на ООД овластява едно трето лице да представлява управляваното от него дружество, т.е. касае се за упражняване на вече упражнени управленски правомощия от страна на управителя на това дружество. Второ, уредбата на търговското представителство, дадена в чл.22, ал.2 ТЗ (фигурата на прокуриста), изисква специално упълномощаване за разпоредителни сделки с недвижима собственост на ООД, без което трето лице, сключващо сделки с това дружество чрез прокуриста, не може да се счита за добросъвестно трето лице по отношение на тези сделки. По същия начин е и уредбата на сделките с недвижима собственост на ООД, извършвани от търговски пълномощник, дадена в чл.26, ал.2 ТЗ. Важна особеност на тези завишени изисквания, поставени от ТЗ, е, че същите се отнасят до дейността на лица, които поради своята експертност са по-тясно интегрирани към управлението на дружествените дела срещу възнаграждение, запазвайки качеството си на външно лице на дружеството. Следователно, както от правна, така и от каквато и да е друга логика би било contra legem да се приеме, че режима на сделките с недвижима собственост на ООД, извършени въз основа на окупацията на управленските правомощия на управителя на това дружество от лица, които не покриват обективните критерии на прокурата или на търговския пълномощник, следва да бъдат приравнени на сделките, попадащи под уредбата на чл.42 от ЗЗД.

За разлика от упълномощителните сделки по чл.36 от ЗЗД, по отношение фигурата на прокурата Търговският закон (чл.24) предвижда вписване на упълномощаването в Търговския регистър, а по отношение на търговския пълномощник – дейности, “свързани с обикновената дейност на търговеца”, които изисквания са водещи за определяне противопоставимостта на сключените сделки с трети лица от прокуриста, съответно от търговския пълномощник, спрямо тези трети лица, които не могат да се позовават на добросъвестност. Специалната уредба на разпоредителните сделки с недвижима собственост на ООД, извършени от прокурист или търговски пълномощник, предвижда в чл.29, ал.2 от ТЗ търговецът да заяви изрично “в писмена форма, в едномесечен срок след узнаване на сделката, но не повече от 1 година от извършването на сделката”, че потвърждава тези сделки, сключени за негова сметка, без съответната за това представителна власт.  Потвърждението трябва да бъде адресирано до третото лице и до прокуриста, съответно до търговския пълномощник. Следователно, преодоляването на последиците от окупацията на правомощията на управителя е невъзможно, ако в указания срок и по указания начин в чл.29, ал.2 от ТЗ не бъдат потвърдени разпоредителните сделки.

Тази статия не представлява правно становище на адвокат Елица Маркова, на адвокат Михаил Томов или на юрист от адвокатско дружество ‘Маркова, Томов и партньори’ , нито съвет, свързан с конкретна ситуация или даден субект. За юридическа помощ при казус, свързан с търговски дружества и управлението им, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с търговско право.