(Латинска сентенция)
Общите събрания /ОС/ на ЕС и ЖСК
Относно решението на Общото събрание /ОС/на Етажната собственост /ЕС/ като източник на облигационно задължение следва да се има предвид следното:
В теорията и съдебната практика се приема последователно, че „решението“ на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки – едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на Решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.
По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на ВС – Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за решенията на ОС на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост.
Така в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС е прието, че ако кооператорът пропусне срока и не обжалва незаконосъобразното или противоуставно решение или действие на органа на ЖСК, не може да предяви иск за защита на накърнените имуществени права. Въпреки че в ЗЖСК е възприет принципът за отменяемост на актовете, които противоречат на закона и устава (чл. 39 ЗЖСК), тези решения или действия са задължителни, щом са влезли в сила. Дадена е възможност да се обжалват пред районния съд. Необжалваните решения или действия на Общото събрание на ЖСК обаче имат сила спрямо страните, за които се отнасят и не може да се извършва косвена проверка в един иск, предявен за защита на накърнените имуществени права. С оглед на това актове, взети в противоречие на закона или устава на кооперацията, се отменяват само при обжалване по съответния предвиден в закона ред. Що се отнася обаче до нищожно решение или действие на орган на ЖСК, с оглед на обстоятелството, че при нищожните решения няма срокове за обжалване, нищожността може да се констатира по всяко време, когато бъде установена. Това е така, защото нищожността води до последици, които пораждат несигурност както за интереса на член – кооператора, така и за ЖСК, затова нейното прогласяване не е свързано със срок и може да се констатира при различен повод. При иск за накърнени имуществени права съдът може да констатира нищожността на решението или действието на орган на ЖСК, без да е имало жалба и решение на районния съд срещу тези актове. Съдът е длъжен да прогласи нищожността на необжалвани решения или действия на орган на ЖСК служебно по повод сезирането му за накърнени имуществени права.
Тези постановки са изцяло възприети и доразвити в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в което се потвърждава, че Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ.
От гореизложените принципни съображения, общи за решенията на общите събрания на различните персонифицирани или неперсонифицирани общности следва, че решенията на ОС на ЕС, които са приети при опорочена процедура (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Реда за отмяната им е изрично уредна в чл. 40 ЗУЕС – по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС.
Тази статия не представлява правно становище на адвокат Елица Маркова, на адвокат Михаил Томов или на юрист от адвокатско дружество ‘Маркова, Томов и партньори’ , нито съвет, свързан с конкретна ситуация или даден субект. За юридическа помощ при казус, свързан с етажна собственост и решения на общото събрание на етажната собственост, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се със съдебни дела, свързани с етажна собственост и ЗУЕС.