Компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения в условията на международна компетентност

Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела разграничава правила за изключителна, обща, специална компетентност и компетентност в полза на по-слабата страна, като дава предимство на съда от държавата членка, когато международното гражданско дело попада под нейната юрисдикция поради наличие на изключителна компетентност /член 24/. Наложително е да се извърши проверка за приложение на общата компетентност на съда по местоживеенето на ответника /глава ІІ, раздел 1/ или специалната компетентност /глава ІІ, раздел 2/ с оглед основанието на спорния предмет. Съгласно член 7, алинея 2 от Регламента срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт – в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие. Доколкото нормата на член 7, алинея 2 от Регламента се явява специална по отношение на нормата на член 4 от Регламента, която е обща, то следва да се приложи специалната разпоредба. В този смисъл например е практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/, в решение на голям състав от 25 октомври 2011 г. /преюдициални запитвания от Bundesgerichtshof, Tribunal de grande instance de Paris – Германия, Франция/ – eDate Advertising GmbH/X, Olivier Martinez, Robert Martinez/MGN Limited по съединени дела C509/09 и C-161/10.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.