Иск за поправянето на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта

Съгласно § 1, т. 16 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

С положителен установителен иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР се цели поправянето на кадастралната карта, респективно оборване на презумцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР, че до доказване на противното кадастралните данни са верни за обстоятелствата, до които се отнасят. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не е обуславящ по отношение на установителен или осъдителен иск за собственост, като с него се цели да се формира сила на прeсъдено нещо относно съществуването на правото на собственост на лицето, предявило иск – ищеца на посоченото от него основание и то към настоящия момент, тъй като само така може да се изпълни изискването на чл.51 ЗКИР, кадастралната карта да отразява актуално вещно правото на собственост. При преценка на фактите по делото, съдът следва да съобрази, че действието на така вписаните в кадастралния регистър данни е оповестително, но никога конститутивно, тъй като с вписването не се създават вещни права.

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. на Върховния Касационен Съд на Република България по дело № 8/ 2014 г., ОСГК, в производството по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, като се произнaся и относно принадлежността на правото на собственост на спорната площ. За да бъде разрешен спорът за собственост между страните, следва да бъде преценено правното действие на приетите регулационни планове, респективно тяхното отчуждително действие по отношение на придадените по регулация части. Приложимата материалноправна уредба се съдържа в Закона за териториално и селищно устройство /отменен/, действал от 1973 г. до 2001 г., ППЗТСУ /отменен/ и Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Предмет на доказване по съдебното дело ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, уличнорегулационните планове, съответно – прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, както и всички други факти, водещи до промяна на границите. Доколкото по действащия ЗУТ регулацията няма отчуждително действие, в § 6, ал.2 ПР на ЗУТ са уредени изрично отношенията по повод действащите към момента на влизане в сила на новия закон, но все още неприложени дворищнорегулационни планове, като е определен срок за прилагането им след изтичане на който отчуждителното действие на дворищнорегулационния план отпада автоматично, по силата на закона и собствеността върху придаваемите места се връща в патримониума на собственика на имота, от който са придадени.

Тази статия не представлява правно становище на адвокат адвокат Михаил Томов или на юрист от адвокатско дружество ‘Маркова, Томов и партньори’ , нито съвет, свързан с конкретна ситуация или даден субект. За юридическа помощ при казус, свързан с иск за поправянето на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с административно право.