Недопустими доказателства в наказателния процес – правна същност и последици

Доказателствата са основният инструмент за разкриване на обективната истина в наказателния процес. Същевременно обаче не всяко доказателствено средство, което съдържа информация относно извършено престъпление, може да бъде използвано от съда при формиране на вътрешното му убеждение. Българското наказателнопроцесуално право въвежда ясни граници относно допустимостта на доказателствата, като поставя акцент върху законосъобразността на тяхното събиране и проверка.

Институтът на недопустимите доказателства има за цел да гарантира справедливостта на наказателното производство и да предотврати използването на доказателствени средства, събрани в нарушение на основни процесуални права.

Недопустими доказателства са онези доказателствени средства, които са събрани, проверени или приобщени към наказателното производство в нарушение на императивни процесуални норми или при засягане на основни права на участниците в процеса.

Тяхната недопустимост произтича не от съдържанието им, а от начина на тяхното получаване. Дори доказателството да сочи към извършено престъпление, то не може да бъде използвано, ако е придобито по незаконосъобразен начин.

Правната уредба на допустимостта на доказателствата се съдържа основно в Наказателно-процесуалния кодекс, който изисква доказателствата да бъдат събирани и проверявани по реда и при условията, предвидени в закона.

Недопустимостта на доказателствата е тясно свързана и с:

• чл. 56 от Конституцията на Република България (право на защита);

• принципа на справедливия процес;

• чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека.

Съдебната практика последователно приема, че използването на недопустими доказателства представлява съществено процесуално нарушение.

 Основни хипотези на недопустими доказателства

В практиката най-често се срещат следните категории недопустими доказателства:

1. Доказателства, събрани при нарушаване на правото на защита

Това са случаи, при които обвиняемият е бил лишен от защитник, не е бил надлежно уведомен за правата си или е бил принуден да даде обяснения.

2. Доказателства, събрани от некомпетентен орган

Когато процесуалното действие е извършено от орган без материална или функционална компетентност, резултатите от него са недопустими.

3. Доказателства, събрани при съществено процесуално нарушение

Например при липса на задължителни участници, неспазване на форма или извършване на действия без необходимото разрешение от съд.

4. Доказателства, получени чрез нарушение на основни права

Такива са доказателствата, придобити чрез незаконно подслушване, претърсване или изземване в нарушение на законовите изисквания.

Разграничение между недопустими и негодни доказателства

Следва ясно да се разграничава понятието „недопустими доказателства“ от „негодни доказателства“.

• Недопустимите доказателства са процесуално недействителни поради начина на събирането им.

• Негодните доказателства са тези, които по своята същност не могат да установят релевантни факти или са вътрешно противоречиви.

Това разграничение има значение за процесуалните последици и начина, по който съдът мотивира своя акт.

Последици от използването на недопустими доказателства

Използването на недопустими доказателства води до сериозни правни последици, сред които:

• изключване на доказателството от доказателствения материал;

• връщане на делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения;

• отмяна на присъдата или решението;

• ангажиране на отговорността на държавата по реда на ЕКПЧ.

Съдебната практика приема, че когато недопустимите доказателства са били решаващи за формиране на вътрешното убеждение на съда, нарушението опорочава целия наказателен процес.

Значение за защитата

От гледна точка на защитата, своевременното идентифициране и оспорване на недопустимите доказателства е ключов елемент от процесуалната стратегия. Активната защита в досъдебната фаза може да предотврати приобщаването на такива доказателства и да повлияе решаващо върху изхода на делото.

Като заключение можем да кажем, че институтът на недопустимите доказателства е израз на баланса между интереса на държавата от наказателно преследване и защитата на основните права на личността. Наказателният процес не допуска постигането на целите на правосъдието чрез незаконосъобразни средства. Поради това стриктното спазване на правилата за допустимост на доказателствата е основна гаранция за справедлив и законосъобразен процес.

В случай, че Вие или ваш близък има подобен случай, то е най-добре да се обърнете към адвокат, който се занимава с наказателно право и който може да Ви консултира и представлява пред съд. Тази статия не представлява правно становище или правен съвет от адв. Михаил Томов, нито е свързана с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с досъдебно или съдебно производство, както и при каквито и да е казуси, свързани с наказателно право, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.