Неимуществени вреди при трудова злополука: как се определят и защо се намаляват с други обезщетения/пенсии

Неимуществените вреди при трудова злополука са сред най-сложните аспекти на обезщетителното право. Те засягат страданието, болката, физическите и психическите последици, които работникът или неговите близки търпят вследствие на инцидента. За разлика от имуществените вреди, които се изчисляват по обективни показатели (загубен доход, разходи за лечение и др.), неимуществените вреди се оценяват по справедливост – съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като се вземат предвид конкретните обстоятелства по всеки случай.

В основата на обезщетяването стои чл. 200 от Кодекса на труда (КТ), който въвежда обективната отговорност на работодателя за вредите, причинени на работника или служителя при или по повод изпълнение на трудовите задължения. Това означава, че работодателят дължи обезщетение независимо от вината си, стига да е налице причинна връзка между злополуката и увреждането.

Определяне на размера

Размерът на неимуществените вреди се определя индивидуално от съда въз основа на:

• степента и продължителността на болките и страданията;

• възрастта и социалното положение на пострадалия;

• трайността на увреждането (временна или постоянна нетрудоспособност);

• отражението върху личния и професионалния живот;

• поведенческите и психическите последици от злополуката.

Съдът се ръководи от принципа на справедливостта, но същевременно се съобразява с установените в съдебната практика диапазони на присъжданите обезщетения за сходни случаи. Това осигурява предвидимост и равнопоставеност в правораздаването.

Въпросът за намаляване на обезщетението

На практика обаче възниква важен и често спорен въпрос:
Следва ли обезщетението за неимуществени вреди, присъдено от работодателя по чл. 200 КТ, да се намалява с вече получените социалноосигурителни обезщетения – например пенсия за инвалидност или временна неработоспособност от Националния осигурителен институт (НОИ)?

Именно по този въпрос Върховният касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело от 2023 г.. Целта е да се изясни дали присъдените неимуществени вреди могат да бъдат редуцирани с оглед на получените осигурителни плащания, които имат различен правен характер.
В редица съдебни актове се наблюдава тенденция част от съдилищата да намаляват присъденото обезщетение, като приемат, че работникът вече е получил финансово обезщетение от системата на общественото осигуряване. Това води до неравномерна практика и поставя под въпрос принципа на пълното обезщетение.

В същото време, други съдебни състави поддържат противоположната теза – че обезщетението по чл. 200 КТ и социалноосигурителните плащания имат различна цел и правна природа. Докато осигурителните обезщетения представляват социална помощ, изплащана от НОИ въз основа на осигурителен принос, обезщетението по чл. 200 КТ е гражданска отговорност на работодателя за причинените вреди. Тези две категории не могат да се приравняват или компенсират.

В международен контекст сходни принципи се прилагат и в практиката на Европейския съд по правата на човека, който приема, че обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторен и възпиращ ефект и не може да бъде подменено от социални плащания.

В крайна сметка, определянето и евентуалното намаляване на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се подчиняват на основния принцип на справедливостта, без да се накърняват конституционно гарантираните права на работниците на защита на живота, здравето и достойнството им.

Настоящата статия има информативен характер и не представлява правен съвет от адв. Михаил Томов. При конкретен казус, свързан с трудова злополука, следва да бъде извършена индивидуална правна консултация.