Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Придобиване по давност на наследствен имот от един от наследниците

Придобиването по давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост, уреден в чл. 79 и следващите от Закона за собствеността. Той се основава на трайното, явно и несмущавано упражняване на фактическа власт върху вещта, съчетано с намерение за своене. Когато обект на придобиване по давност е наследствен имот, възникват редица специфични въпроси, свързани със съсобствеността между наследниците.

Наследствен имот като обект на съсобственост

С откриването на наследството, правото на собственост върху имота преминава върху наследниците, които придобиват идеални части от него (чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството). До извършването на делба всички наследници са съсобственици и упражняват съвместно правото на собственост. Това означава, че всеки от тях има право да ползва имота съразмерно на своя дял, без да пречи на останалите.

Владение и държане между наследници

За да може един наследник да придобие по давност целия наследствен имот, е необходимо той да промени характера на своето фактическо отношение спрямо имота. Докато съсобственикът упражнява фактическа власт върху имота за себе си и за останалите, той е държател, а не владелец. За да започне да тече придобивна давност, е нужно да има действия, които ясно показват намерението му да владее целия имот изключително за себе си и да отрича правата на другите наследници.

Изисквания на закона

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС придобивната давност за недвижими имоти е десетгодишна при обикновено владение и петгодишна при добросъвестно владение и годно правно основание. При наследствени имоти най-често става въпрос за обикновено владение, тъй като наследникът не разполага с титул за целия имот, а само за своята идеална част.

За да се позове успешно на изтекла придобивна давност, наследникът трябва да докаже, че е владеел имота явно, непрекъснато, спокойно и с намерение за своене в продължение на поне десет години.

Съдебна практика

Върховният касационен съд последователно подчертава, че за да придобие наследник имота по давност, той трябва да докаже т.нар. „отблъскване“ на владението на останалите наследници. Това може да се изрази в действия като ограждане на имота, извършване на значителни подобрения със знанието на другите, отдаване на имота под наем като свой или изрично противопоставяне на останалите наследници. Самото ползване на имота или плащане на данъци не е достатъчно, защото тези действия могат да се извършват и от държател.

Давност и съсобственост

Важно е да се отбележи, че придобиването по давност не настъпва автоматично. То трябва да бъде признато от съда след предявен иск за собственост. Ако наследникът иска да утвърди правото си върху целия имот, той трябва да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и да докаже фактическите обстоятелства, които показват изключителното му владение.

Заключение

Придобиването по давност на наследствен имот от един от наследниците е сложен институт, който изисква ясно разграничаване между владение и държане, както и доказване на изключителност на владението. Това е възможно, но само при наличие на явни действия, отричащи правата на останалите наследници, и след изтичане на предвидения от закона срок.

Ако сте изправени пред подобен казус или срещате трудности при защита на своите наследствени права, препоръчително е да потърсите съдействие от специалист. Адв. Михаил Томов предлага професионална консултация и процесуално представителство, като ще ви помогне да изградите най-правилната стратегия за защита на интересите ви и за постигане на сигурност в имуществените отношения.