Придобиване по давност

Придобивната давност представлява оригинерен способ за придобиване на право на собственост, уреден в Закона за собствеността. Тя се основава на продължителното и несмущавано упражняване на фактическа власт върху вещта, съчетано с намерението за своене. Основната идея на този институт е свързана с необходимостта от правна сигурност в гражданския оборот – ако собственикът бездейства продължително време и не упражнява своите правомощия, а друго лице трайно и явно владее вещта като своя, след изтичане на предвидения в закона срок правото на собственост се прехвърля върху владелеца.

Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността придобивната давност може да бъде обикновена и кратка. Обикновената давност е с продължителност десет години и е приложима винаги, когато владелецът упражнява фактическа власт, независимо дали е добросъвестен или не. Кратката придобивна давност е с продължителност пет години и изисква наличието на добросъвестност и годно правно основание, което обаче не е породило вещноправен ефект. Така например лице, което е сключило договор за покупко-продажба, който е нищожен поради липса на форма, но е добросъвестен приобретател и упражнява владение върху имота, може да придобие собствеността по петгодишната давност.

За движимите вещи също е предвидена придобивна давност. Общият срок е 5 години, а ако вещта е придобита добросъвестно и на правно основание, собствеността се придобива още от момента на предаването й, освен ако придобиването й не изисква нотариална заверка на подписите или нотариален акт , съгласно чл. 78 и чл. 80 от Закона за собствеността. Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването.

Владението като фактически състав включва два елемента – обективен и субективен. Обективният елемент е упражняването на фактическа власт върху вещта, а субективният се изразява в намерението лицето да държи вещта като своя. Владението трябва да бъде постоянно, спокойно и явно. Не може да се придобива по давност чрез насилие или скрито владение, както и когато владението е прекъсвано.

Особено значение имат правилата за спиране и прекъсване на давността. Съгласно чл. 115 от Закона за задълженията и договорите давността не тече между определени категории лица, например между деца и родители, между съпрузи и настойници и поставени под настойничество. Прекъсването настъпва при признание на дълга от страна на владелеца, при предявяване на иск или предприемане на действия по принудително изпълнение. В тези случаи след отпадане на основанието започва да тече нова давност.

Законът поставя и определени ограничения. Чл. 86 от Закона за собствеността изрично предвижда, че държавна и общинска собственост не може да бъде придобивана по давност. Това правило защитава обществения интерес и гарантира неприкосновеността на публичната собственост.

В съдебната практика възникват множество спорове, свързани с разграничението между владение и държане. Държателят е лице, което упражнява фактическа власт, но признава правото на друг върху вещта, какъвто е наемателят или заемателят. В тези случаи липсва намерение за своене и съответно не може да се придобие собственост по давност. За разлика от това, владелецът открито отрича чуждата собственост и държи вещта като своя. Върховният касационен съд последователно подчертава, че доказването на държането вещта като своя е от съществено значение за успешното позоваване на придобивна давност.

Придобиването по давност има важно значение за правната сигурност и стабилността на собствеността. То стимулира собствениците да упражняват своевременно своите права и едновременно с това създава възможност за уреждане на дълготрайни фактически състояния. Така правото признава на владелеца правото да стане собственик, когато собственикът дълго време бездейства, а обществото е свикнало да възприема владелеца като реален собственик.

В заключение може да се каже, че придобивната давност е институция, която постига баланс между частните и обществените интереси. Тя санкционира пасивността на собственика и легитимира онзи, който трайно и явно упражнява правомощията на собственик. В този смисъл придобиването по давност се явява важен елемент от българското вещно право и ключов фактор за осигуряване на стабилност в имуществените отношения.