Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)
BG EN RU

Установена фактическа власт върху недвижим имот и отстраняването на владелеца от имота

Владението е фактическо състояние. Съгласно чл. 68 от Закона за собствеността (ЗС) то представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя — лично или чрез другиго. Обичайно се разграничават обективният елемент (corpus) — фактическата власт върху вещта, и субективният елемент (animus) — намерението вещта да се държи като своя. По чл. 69 ЗС се предполага, до доказване на противното, че владелецът държи вещта като своя. Това е оборима презумпция; конкретните факти и доказателства са решаващи.

За придобивната давност владението трябва да отговаря на законовите изисквания за непрекъснатост и останалите предпоставки. Чл. 83 ЗС установява презумпция за непрекъснатост: който докаже, че е владял в различни моменти, се предполага, че е владял и през междинния период, ако не се докаже противното. Периодичните посещения на имота могат да бъдат част от доказателствата, но сами по себе си не решават дали е налице владение; преценяват се начинът на ползване, поведението спрямо имота и всички обстоятелства.

Обективният елемент изисква фактическа власт върху конкретната вещ. При недвижим имот това може да се установява чрез различни явни действия по ползване, стопанисване или контрол. Не е достатъчно само пред трети лица да се заявява отношение на собственик, ако конкретното поведение и останалите доказателства не установяват упражняване на фактическа власт. Дали едно лице е владелец или държател, който упражнява фактическа власт за другиго, се преценява според фактическите отношения и правното основание.

Съгласно чл. 81 ЗС давността се прекъсва с изгубването на владението за повече от шест месеца. Следователно само твърдение, че някой е бил отстранен или възпрепятстван, не е достатъчно: важни са действителното изгубване на владението, продължителността му и доказателствата. Чл. 83 ЗС урежда отделно презумпцията за владение през междинния период, а чл. 84 ЗС предвижда съответно прилагане към придобивната давност на посочени правила от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), включително чл. 116. По чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва чрез признание на вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение или започване на помирително производство, както и чрез предприемане на действия за принудително изпълнение. Приложението на тези правила към конкретна придобивна давност зависи от фактите и естеството на съответното основание.

Владението, държането, смущаването и отнемането на владение са различни фактически и правни положения. Преценката дали е налице владение, дали то е изгубено и как това се отразява на придобивната давност изисква анализ на доказателствата и приложимите разпоредби.

Тази публикация има общ информационен характер и не представлява правно становище или правен съвет за конкретен случай.

За правна консултация относно придобивната давност, владението и защитата на правото на собственост можете да се свържете с адвокатска кантора „Томови“.

Обадете се за консултация