Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Тъжба на пострадал

Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Наказателно процесуален кодекс /НПК/, тъжбата трябва да бъде писмена, да съдържа данни за подателя, лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. В това наказателно производство от частен характер, частната тъжба изпълнява функцията на обвинителен акт, съответно предназначението на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в съответния наказателен процес от гледна точка на твърдяното за извършено престъпление и участието на подсъдимия в него. Необходимо е тя да съдържа ясни, категорични и недвусмислени данни за извършеното деяние – време, място, начин на извършване. Необходимо е в частната тъжба да са посочени конкретни факти, които да подлежат на доказване в процеса. Необходимо е да отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК.

В тази връзка следва да се посочи, че практиката на Върховния Касационен Съд по отношение на нередовностите в частна тъжба е в две насоки.

В една част от актовете си ВКС приема, че в разпоредбите на НПК не е предвидена такава процедура да се дава срок за отстраняване на непълноти в частна тъжба, които да се отнасят за нейното необходимо и задължително съдържание и се счита от ВКС, че с подобно правомощие първоинстанционния съд не разполага.

В друга част от актовете на ВКС се приема, че отстраняване на нередовности в частна тъжба е допустимо, ако това отстраняване е извършено в преклузивния шестмесечен срок по смисъла на чл. 81, ал. 3 от НПК.

ВОС/Варненски Окръжен Съд/, позовавайки се на тълкувателно решение № 34/1990 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд, в някои актове приема, че възможност за поправка на частна тъжба е допустима, но единствено само относно датата, на която тъжителят е узнал за извършеното престъпление, съответно се цитира и практика на ВКС, извън практиката в подкрепа на горното становище на ВОС.

Безспорно е в теорията и съдебната практика, че срокът по чл. 81, ал.3 НПК е преклузивен. Началото на този срок се свързва от законодателя на първо място с момента на узнаването за извършеното престъпление и е шестмесечен.

Втората хипотеза по чл. 81, ал.3 от НПК, свързва началния момент с деня на получаване на съобщение от пострадалия за прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, в която хипотеза срокът е едномесечен. Втората хипотеза има предвид случаите, когато наказателното производство е инициирано от органите на прокуратурата, респективно е било започнато по чл.212, ал.2 от НПК и в него се установи, че определено деяние не е от общ, а от частен характер.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.