Трудови възнаграждения

Брутното трудово възнаграждение се формира от основното трудово възнаграждение/“основната работна заплата“ според чл. 3, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и добавките към него, които имат постоянен характер. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) брутното трудово възнаграждение, което служи като база за определяне на размера на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 и на обезщетенията, съгласно чл. 228 от Кодекс на труда /КТ/, включва основното трудово възнаграждение за отработено време, възнаграждение над основното възнаграждение, определена според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения, определени с Наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от КТ; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от КТ; възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от КТ; възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от КТ.

Съгласно чл.15, ал.1 от НСОРЗ – допълнителните трудови възнаграждения по чл.11 и 12 са с постоянен характер, а такива са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит.

В чл.13, ал.1, т.1 от НСОРЗ е предвидено, че с КТД, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда – текущо, за година или за друг период. С разпоредбата на чл.15, ал. 1 от НСОРЗ изрично са изключени получаваните възнаграждения по реда на чл.13 от допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с трудово право, най-добре е да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с тази част на гражданското право.