Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Справедливо обезщетение

При задължителната имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователното обезщетение е функция на деликтното обезщетение. Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторен характер. Понятието „справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд на Република България, задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото за неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така въведения с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима съдебна практика /в тази насока- Решение № 25 от 17.03.2010 г., постановено по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011 г., постановено по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г., постановено по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 71 от 18.06.2020 г. по т. д. № 900/2019 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.

Справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение е онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите /така Решение № 43 от 30.03.2018 г. по гр. д. № 1461/2017 г., III г. о., ГК на ВКС/. Или още, за да бъде справедливо обезвъзмездено, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, увреденото от деликт лице, е нужно да бъдат отчетени и взети предвид, както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането /в този смисъл –  Решение № 35 от 12.04.2016 г. по т. д. № 3515/2014 г. на ВКС, II, т.о., ТК/ .

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект, както и не ангажира автора с претенция за изчерпателност по темата за обезщетения или деликтна отговорност. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално с дела в сферата на деликтното право.