При обсебването и длъжностното присвояване вещта или средствата първоначално се намират правомерно у дееца, но впоследствие се третират като свои. Това ги отличава от кражбата, при която владението се отнема без съгласие.
Член 206 от Наказателния кодекс урежда противозаконното присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Вещта може да е предадена по договор, за ползване, съхранение, ремонт или с друго конкретно основание.
Не е достатъчно само забавяне при връщането. Трябва да се установи външно проявено отношение към вещта като към собствена – например продажба, укриване, отказ за връщане при определени обстоятелства или разпореждане, несъвместимо с правата на собственика.
При длъжностното присвояване предметът е поверен на длъжностно лице в това му качество или му е предаден да го пази или управлява. Качеството на дееца, служебните му функции и основанието за държане на имуществото са част от състава и трябва да бъдат доказани.
При кражбата деецът прекъсва чуждото владение и установява свое без съгласие. При обсебването фактическата власт е получена правомерно, а престъпното намерение се проявява по-късно. Затова документите за предаване, договорните отношения и комуникацията между страните са особено важни.
Неизпълнението на договор не е автоматично престъпление. Следва да се установят предметът, основанието за предаването, настъпилият падеж, поведението след поканата за връщане и наличието на присвоително намерение. Понякога спорът е изцяло гражданскоправен.
Прочетете и „Кражба, грабеж и присвояване – основни разлики и наказателна отговорност“.
Материалът е с общ информационен характер. За преглед на конкретен случай можете да се свържете с адвокат Михаил Томов.