Обжалване на действията на съдебния изпълнител

С действащия Граждански процесуален кодекс /ГПК/  от 2007г., възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител/държавен или частен/ е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Така, на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК /в ред. ДВ, бр. 100 от 2010г./, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. С изменението на чл. 435, ал. 2 от ГПК /ДВ, бр. 86/2017г./, кръга на подлежащите на обжалване действия от длъжника е разширен, като наред с вече уредените такива, на обжалване подлежат и отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице пазач, както и отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или приключи принудителното изпълнение.

Обжалване на действията на съдебния изпълнител се реализира чрез жалба, подадена чрез съдебния изпълнител до съответния окръжен съд.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално със съдебно изпълнение.