Несеквестируемост на паричните вземания

Паричните вземанията, като част от имуществото на длъжника, могат да бъдат частично несеквестируеми (възнаграждение за труд, пенсия) или върху тях да не се допуска принудително изпълнение (вземания за издръжка, социални плащания и др.) Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. Длъжникът може да обжалва разпределението на основание несеквеструемостта. /Така, част от мотивите към т. 1 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

В т.13 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се прие, че наличните пари в брой са секвестируеми, но длъжникът – физическо лице може да се позове на несеквестируемостта на съответната част от тях, която съставлява несеквестиумата част от трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия за текущия месец, получена издръжка за текущия месец или друго социално плащане. Тази част от намерените в имуществото на длъжника пари в брой е несеквестируема също както необходимата храна на длъжника и неговото семейство, но само за един месец (чл.444, т.2 ГПК) и необходимите горива за отопление, готвене и осветление, но само за един месец (чл.444, т.3 ГПК). Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане“, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т.3.

Със законопроекта за изменение и допълнение на ГПК, обнародван в Държавен вестник, бр. 86 от 2017 г., се прие нов чл. 446а, със който законодателят възприе тълкуването на Върховния Касационеn Съд по отношение на несеквестируемостта на доходите, получени по сметка в банка. В тази разпоредба изрично се уреди, че несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, по-рано от един месец преди налагане на запора.

Телеологичното и систематичното тълкуване на законовите разпоредби, във връзка със становището на ВКС по ТР № 2/2013 г., води до единствения извод, че забраната за допускане на принудително изпълнение върху определени вземания и забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируеми имущества, се отнася само по отношение на такива вземания, които са постъпили по банковата сметка на длъжника не по-рано от един месец преди налагане на запора. Всички останали суми по сметката, макар и поначало същите да са възникнали от несеквестируеми вземания или върху тях да не се допуска принудително изпълнение, придобиват характера на спестявания и върху тях принудително изпълнение може да се насочва и то в пълен размер.

Този извод следва и от законодателната идея за института на несеквестируемостта. Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.

Предвидените в закона защити се предоставят на лицето, когато то има нужда от тях. В този смисъл са и разпоредбите на чл.444 ГПК и чл.446 ГПК, които поставят редица ограничения. Те винаги касаят определени имущества, които са от необходимия минимум за оцеляването на лицето за определено време. Когато лицето задържа поначало несеквестируеми или изключени от принудителни изпълнение парични суми в банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец, следва да се приеме, че то няма нужда от тях, за да оцелява и преживява нормално през съответния период, като това има за последица отпадане на законовата защита. Тези суми придобиват характер на спестявания, които лицето може да си позволи да не изразходва за ежедневните си нужди, като по този начин те стават годен обект, върху който да се насочи принудително изпълнение. Така се гарантира правото на кредитора да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, като последният е длъжен да търпи принудителното изпълнение, като границата е единствено предвидените в закона гаранции за нормално съществуване.

Тази статия не представлява правно становище на адвокат Елица Маркова, на адвокат Михаил Томов или на юрист от адвокатско дружество ‘Маркова, Томов и партньори’ , нито е съвет, свързан с конкретна ситуация или правен субект. За юридическа помощ по сходен казус, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право .