Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС

Съгласно постоянната и последователна съдебна практика на Върховния Касационен Съд на Република България, обективирана в: Решение № 52/ 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 109/ 14.11.2011 г. по търг. дело № 870/ 2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 153/ 22.12.2011 г. на ВКС по търг. дело № 896/ 2010 г., I т.о., както и в Решение № 209/ 30.01.2012 г. на ВКС по търг. дело № 1069/ 2010 г., II т. о., Решение № 165/ 24.09.2013 г. на ВКС по търг. дело № 469/2012 г., II т.о. и Решение № 235/ 27.12.2013 г. на ВКС по търг.дело № 1586/ 2013 г., II т.о., приложими и при сега действащия Кодекс на застраховането /КЗ/, методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор /КФН/, се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. С цитираните решения касационната инстанция приема, че методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция, определеното застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. Така, съгласно Решение № 6/ 02.02.2011 г. по търг. дело № 293/ 2010 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 206/ 03.09.2013г. по търг. дело № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество, като увредената вещ.

Тази статия не представлява правно становище на адвокат Елица Маркова, на адвокат Михаил Томов или на юрист от адвокатско дружество ‘Маркова, Томов и партньори’ , нито съвет, свързан с конкретна ситуация или даден субект. За юридическа помощ при ПТП и материални щети на МПС, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с деликти и обезщетение при ПТП.