Липсващи състави в Наказателния кодекс

Въпреки че Наказателният кодекс съдържа разпоредби, които уреждат нерегламентирания достъп до компютърни системи, неправомерното използване на данни, компютърната измама и други престъпления, извършвани чрез цифрови технологии, значителна част от съвременните дигитални посегателства остават извън обхвата на действащите състави. Появяват се нови форми на престъпност, които законодателството не е предвидило: кражба на дигитална самоличност, deepfake материали с престъпна цел, нелегално генериране на криптовалута чрез чужди устройства, масово клониране на онлайн профили, системно блокиране на сайтове чрез автоматизирани мрежи, източване чрез фалшиви платформи и манипулиране на биометрични данни.

Когато липсват ясни и самостоятелни наказателноправни норми, извършителят на подобни деяния остава практически ненаказуем. Разследването на тези престъпления изисква точни правни дефиниции, адекватни процесуални инструменти и специализирана експертиза. В момента разследващите органи често се сблъскват със ситуации, при които престъплението е очевидно, но отсъства конкретен правен състав, който да го квалифицира, или формулировката е твърде обща, за да позволи ефективно ангажиране на наказателната отговорност. Това води до ниска разкриваемост, липса на превенция и формиране на усещане за безнаказаност в цифровата среда.

България разполага с начална нормативна рамка, но тя вече не съответства на съвременната киберпрестъпна динамика. Необходимо е въвеждане на нови престъпни състави, които да обхванат дигиталната идентичност, deepfake измамите, автоматизираните мрежови атаки и деянията, извършвани чрез фалшиви онлайн платформи. Нужно е и системно обучение и квалификация на разследващите органи, както и засилено международно сътрудничество със специализирани структури.