Какво да правим, ако срещу нас е образувано изпълнително дело след цесия?

Цесията (чл. 99 ЗЗД) е договор, чрез който кредиторът прехвърля своето вземане на друго лице – новия кредитор. В практиката това често са колекторски фирми, които придобиват пакети от вземания. За длъжника последиците настъпват тогава, когато новият кредитор бъде конституиран като взискател в съществуващо изпълнително производство.

1. Какво означава „цесия“ в изпълнителното производство?

Когато вече има образувано изпълнително дело и първоначалният кредитор прехвърли вземането си, новият кредитор подава молба до съдебния изпълнител с договора за цесия.

За длъжника това не променя размера на задължението, а само лицето, което има право да изисква плащане.

2. Как да проверим в коя фаза е изпълнителното дело?

Всеки длъжник има право на достъп до изпълнителното дело. Това може да стане по няколко начина:

Справка при съдебния изпълнител – чрез писмена молба може да се поиска достъп до делото и копия от документи.
Официална информация от Единния информационен сайт на ЧСИ (ЕИСПП) – чрез въвеждане на ЕГН и номера на делото се получава информация за висящи производства в цялата страна.
- Считано от 01.05.2023 г., цената на тази справка е 24,00 лв. (12,27 €) с ДДС, платима по специално предназначена сметка на Камарата на ЧСИ.
Проверка чрез работодател или банка – ако вече е наложен запор, производството е във фаза на принудително изпълнение.

3. Какви са правата на длъжника?

Длъжникът има право да:

поиска доброволно разсрочване на плащането чрез споразумение с кредитора (няма законово право да наложи това едностранно);
възрази срещу изпълнителни действия, които засягат несеквестируемо имущество (чл. 444 ГПК);
спиране на изпълнението при висящ съдебен спор, само съдът може да го спре (чл. 438 ГПК);
направи възражение за изтекла погасителна давност (чл. 110–111 ЗЗД).

4. Как да поискаме отлагане, намаляване или спиране?

Разсрочване: длъжникът може да предложи план за плащане на кредитора. Ако взискателят се съгласи, се подписва споразумение, което ЧСИ може да приложи към делото. По закон кредиторът не може да бъде принуден да приеме частично изпълнение (чл. 66 ЗЗД), така че това става само по взаимно съгласие.

Намаляване на удръжките: при запор на трудово възнаграждение съдебният изпълнител е длъжен да спазва лимитите по чл. 446 ГПК (до 1/3 или 1/2 от заплатата).

Спиране на делото: подаването на жалба само по себе си не спира изпълнението (чл. 438, изр. 1 ГПК). Съдът обаче може да постанови спиране, ако има основание, и тогава ЧСИ незабавно ще бъде уведомен (чл. 438, изр. 2 ГПК).

5. Как да обжалваме действията на ЧСИ?

Съгласно чл. 435 ГПК, длъжникът може да обжалва:

налагане на запор или възбрана;
опис и оценка на имущество;
постановление за възлагане на продаден имот;
отказ на ЧСИ да вдигне незаконосъобразен запор.

Жалбата се подава в едноседмичен срок от извършването на действието (при присъствие) или от узнаването за действието. Депозира се чрез съдебния изпълнител, а компетентен да се произнесе е окръжният съд.

6. Пример от практиката

Клиент с пенсия по ТЕЛК се оказва със запорирана банкова сметка. След подаване на жалба по чл. 435 ГПК, съдът приема, че върху пенсията, която е несеквестируема (чл. 444, т. 7 ГПК), не може да се налага запор. Запорът е вдигнат, а сумите – възстановени.

7. Заключение

Цесията сама по себе си не е изпълнително действие, но ако вече има образувано изпълнително дело, новият кредитор може да бъде конституиран като взискател и да продължи производството. Длъжникът не е беззащитен – разполага с права за проверка на делото, възможности за искане на отлагане и спиране, както и с право на жалба срещу незаконосъобразни действия на ЧСИ.

📌 При такъв казус е разумно да се потърси съдействие от адвокат, специализиран в изпълнително производство и защита срещу колектори, за да не се пропуснат важни срокове.