Измамата е престъпление против собствеността, при което пострадалият сам извършва имуществено разпореждане, защото е въведен или поддържан в заблуждение. Това я отличава от кражбата и присвояването.
По чл. 209 от Наказателния кодекс е необходимо деецът с цел имотна облага да възбуди или поддържа заблуждение у другиго и с това да причини имотна вреда. Между заблуждението, решението на пострадалия и вредата трябва да има причинна връзка.
Заблуждението може да бъде създадено с неверни твърдения, документи, поведение или премълчаване в контекст, който придава невярна представа. Поддържане е налице, когато вече съществуваща грешка съзнателно се затвърждава или използва.
Вредата може да се изрази в предаване на пари или вещ, поемане на задължение, отказ от право или друго намаляване на имуществото. Целта за облага трябва да съществува у дееца и да обхваща резултата.
Не всяко неизпълнение е престъпление. Решаващо е дали още при поемането на задължението е имало измамно намерение и дали чрез заблуждението е предизвикано имущественото разпореждане. Последващи финансови затруднения сами по себе си не доказват измама.
Законът предвижда по-тежка отговорност при представяне за длъжностно лице, предварителен сговор, повторност, големи размери и други обстоятелства. При особено тежки случаи или много големи размери наказанието е по-тежко.
При онлайн способи вижте и статиите за компютърни престъпления и съвременни форми на киберпрестъпност.
Статията е с общ информационен характер. За конкретна правна оценка можете да се свържете с адвокат Михаил Томов.