Грабежът съчетава посегателство срещу собствеността и въздействие върху личността. За разлика от кражбата, при него отнемането на чужда движима вещ е свързано с употреба на сила или заплашване.
Съгласно чл. 198 от Наказателния кодекс грабеж е отнемането на чужда движима вещ от владението на другиго, с намерение за противозаконно присвояване, когато за това се употреби сила или заплашване. Между принудата и отнемането трябва да има функционална връзка.
Силата може да бъде физическо въздействие, което преодолява или предотвратява съпротивата на пострадалия. Заплашването трябва да е годно да предизвика основателен страх и да улесни отнемането. Преценяват се думите, действията, обстановката, възприемането от пострадалия и поведението на извършителя.
Когато лице бъде заварено при кражба и употреби сила или заплашване, за да запази владението върху отнетата вещ, законът също третира деянието като грабеж. Решаващи са моментът, целта на насилието и връзката му с отнетата вещ.
По-тежка отговорност може да възникне при опасен рецидив, причиняване на телесна повреда, участие на повече лица, употреба на оръжие или други изрично предвидени обстоятелства. Точният състав трябва да бъде съобразен с доказаните факти.
Трябва да се провери дали е доказано отнемане, дали вещта е чужда, имало ли е намерение за присвояване, каква точно сила или заплашване е използвана и дали самоличността на извършителя е установена по надежден начин. Важни са и нарушенията при разпознаване, претърсване, изземване и разпит.
Вижте общия преглед „Кражба, грабеж и присвояване – основни разлики и наказателна отговорност“.
Статията има общ информационен характер. За консултация по конкретен случай можете да потърсите адвокат Михаил Томов.