Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Вписване на нотариален акт за недвижим имот с одобрена кадастрална карта

Приема се, че константно на практиката на Върховния Касационен Съд действията на Съдията по вписвания следва да се основават на Правилника за вписвания /ПВ/, като той може да се откаже вписване на нотариален акт, който не отговаря на изискванията на ПВ /Определение 218 от 14.05.2009 гр. дело 138/2009 г.к. ВКС/. Съобразно нормата на чл.6 от ПВ подлежащите на вписване актове трябва да съдържат, изискуеми реквизити: собственото, бащиното и фамилното име, местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните, а когато няма такъв – мястото и датата на раждане; когато една от страните е едноличен търговец или юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията – ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ, съответно ЕИК; датата и мястото на издаването на акта; описанието на имота, до който се отнася актa, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите; цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес.

Също съобразно нормата на чл.6 от ПВ, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 – 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. В тези случаи към акта се прилага скица – копие от кадастралната карта. Т.е. самата разпоредба препраща към друга норма-  чл.60 т.1-7 от ЗКИР, които пък изисква да бъдат вписани, както следва: идентификаторът; видът на имота – поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда; адресът; границите на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда);площта в квадратни метри или в декари;  предназначението на имота; етажността на сградата.От друга страна нормата на чл.52 ЗКИР задължава собственикът /инвеститорът/да предостави на Службата по геодезия, картография и кадастър данните за изградените, надстроените, пристроените сгради, за сградите под повърхността на земята, за преустроените или премахнатите сгради, както и за съответните данни по чл. 34 при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 31.Самия ЗКИР пък препраща към Наредба посочена в чл. 31 от ЗКИР, това е Наредба № 3 от 28.04.2005 година за създаването и поддържането на КК.Текста на чл.17 сочи, че схемите на самостоятелните обекти в сгради по етажи и се изработват за сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици или се владеят с отделни документи за собственост. В ал.2 е отразено, че схемите на самостоятелните обекти в сгради се изработват заедно или отделно от производството по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри, което се определя със заповедта по чл. 35 или 35а ЗКИР. Когато схемите не са създадени заедно с кадастралната карта, задължително се изработват при разпореждане със самостоятелни обекти в сграда, както и в случаите по чл. 52, ал. 4 ЗКИР. Т.е. в случая закона визира задължение на всеки собственик да предостави данните на Службата по геодезия картография и кадастър, като при неизпълнение на това си задължение той носи административно – наказателна отговорност, съобразно чл. 96, ал.1, т.3 от ЗКИР. Тогава съобразно чл. 17, ал.3 от Наредба 3/2005 г. Агенцията по кадастъра следва да изпълни задължението си по закона /ЗКИР/ за изготвяне на схемите на обектите и даването им на идентификационни номера. Изработването на схемите се извършва чрез скициране на място или се използват данни от строителните книжа /чл. 17, ал.8/. т.3 от Приложението. Налице е и специална Наредба № 15/23.07.2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра Дв № 71/14.08.2001 г. В чл. 2, ал.1 е посочено, че идентификаторът е уникален номер чрез който недвижимият имот се посочва еднозначно на територията на страната. В чл. 8, ал.2 се посочва, че идентификаторът се изписва в кадастралния регистър на недвижимите имоти, в регистъра на идентификаторите и промените им, в скиците и схемите, в част „А“ на партидите на недвижимите имоти от имотния регистър, в актовете, с които се признава и прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижимите имоти, както и в други случаи, определени в нормативен акт.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект, както и не ангажира автора с претенция за изчерпателност по темата за кадастъра и АГКК. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право.