Обезщетяване на пострадали лица близки родственици

Новото тълкуване на правото на обезщетяване на пострадали лица ограничава отговорността на застрахователя до причинените от застрахования неимуществени вреди на близките родственици и само по изключение на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. В мотивите към т.1 от ТРОСНГТК№ 1/2016 г. е разяснено кои отношения принципно са приети за традиционни за българското общество семейни отношения, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Само те обаче не могат са обосноват справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на отговорност.  За да е оправдано изключение, е необходимо да съществуват особени и конкретно установени  житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Критерии за такова изключение не са въведени в тълкувателния акт, но решаващият съд най-често съобразява известни в практиката случаи, мотивирали съдилищата да определят завишени над обичайния размер обезщетения в кръга на най- близките роднини. За такива са приемани особени обстоятелства, поставящи преживелия родственик в особено уязвимо емоционално състояние поради преждевременна смърт на член от семейството, като например осуетени очаквания на възрастни родители да получат подкрепа от порасналите си деца (Решение №131/04.01.2016 по т.д. №2592/2014 на ВКС, ТК, Решение №79/06.07.2016 по т.д. №1787/2015 на ВКС) или обратно осуетени възможности на млади хора да ползват грижи от по-възрастните си родители до изграждането на свое ново семейство (Решение №70/28.07.2015 по т.д. 707/2014 на ВКС), като и особени случаи некомпенсируема загуба на родител, полагащ грижи за уязвим поради физически или емоционален дефицит възрастен низходящ (Решение №158/22.03.2016 по т.д. №1919/2014 на ВКС, І т.о). В случая обаче нито връзката между ищеца и неговите родители е била разрушена и заместена от отношенията с дядото приживе, нито след смъртта на най-възрастният член от задружната фамилия в широк смисъл привързаността в по-тесния непосредствен семеен кръг е накърнена. Като фактор, имащ значение за прилагане на критерия за житейска справедливост следва да се преценява естественото и предвидимо развитие на отношенията в семейството в годините занапред (Решение №158/22.03.2016  по т.д №1919/2014  на ВКС, ТК).

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат. В случай, че имате въпроси, свързани с възможности за обезщетение, то можете да се обърнете и към адвокатска кантора, занимаваща се с обезщетения при ПТП и/или трудови злополуки.