Производство по екстрадиране. Защита при издадена Европейска заповед за арест

За да се образува дело за екстрадиция, е необходимо искащата държава или международен съд да подаде молба до Министерството на правосъдието на България. Към тази молба трябва да бъдат приложени документи, предвидени в чл. 9, ал. 3 от Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест ЗЕЕЗА. Молбата трябва да бъде в писмен вид, на езика на молещата държава, като се осигури превод на български, заедно с всички необходими приложения. Тя може да бъде подадена директно в Министерството на правосъдието или чрез Интерпол или друг договорен канал. След получаването на молбата, министърът или упълномощено от него лице извършва проверка, за да се установи съответствието на молбата и нейните приложения с българското законодателство и международните споразумения.

Ако няма причини за връщане, молбата се изпраща на Върховната касационна прокуратура (ВКП) на Република България за допълнителна проверка. Първоначалната компетентност по делото е възложена на съответния Окръжен съд (ОС), като местната компетентност се определя според местоположението на исканото лице към момента на задържането му.

Процедурата по екстрадиция преминава през няколко етапа, като всеки от тях изисква специфични действия и отговорности от адвоката, приел да защитава лицето, за което се иска екстрадиция .

Временното задържане не е задължителна част от процедурата по екстрадиция, а представлява правна възможност за молещата държава. Целта му е да предотврати бягството на исканото лице от наказателно преследване или изпълнение на наложеното наказание, а за българските власти – да гарантират присъствието на лицето по време на същинското дело за екстрадиция. Срокът за временно задържане може да бъде до 40 дни, освен ако международен договор не предвижда по-дълъг срок (например, според споразумение със САЩ, срокът е 60 дни).

Тази процедура е по-опростена в сравнение с основното екстрадиционно производство. Тя започва с подаване на искане без задължителни приложения, което може да бъде адресирано до Министерството на правосъдието или директно до Върховната касационна прокуратура. Искането може да бъде изпратено по пощата, факс, телекс или по друг начин, който позволява писмено потвърждение за получаване и съдържание (чл. 13, ал. 4 от ЗЕЕЗА). В практиката тези искания най-често се подават чрез Интерпол, като съдържанието на „червената бюлетина“ на Интерпол играе ролята на искане за задържане. Превод на български език не е задължителен според ЗЕЕЗА, но българските власти правят служебен превод в съответствие с чл. 21, ал. 1 от НПК, според който българският е официалният език на съда.

Искането за временно задържане трябва да съдържа задължителна информация. Според чл. 13, ал. 2 от ЗЕЕЗА, в него се посочва наличието на акт за задържане, повдигнато обвинение или присъда. Искането трябва да включва и данни за престъплението, за което се търси екстрадиция, както и времето и мястото на извършване, заедно с информация за лицето, което се издирва.

Когато лицето бъде установено на територията на България, Върховната касационна прокуратура (ВКП) издава постановление за задържане за срок до 72 часа и предава молбата и документите към нея на съответната Окръжна прокуратура (ОП). Тя от своя страна подава искане пред Окръжния съд за временно задържане, като добавя преписката от ВКП. На практика, всички действия се извършват от прокурор от ОП, определен като „наблюдаващ“ делото.

Делото за временно задържане се образува в Окръжния съд . Проверява се пълнотата на представените документи и съответствието със ЗЕЕЗА – например наличието на международен договор с молещата държава или принципа на взаимност. Също така се разглеждат условията по чл. 5 от ЗЕЕЗА – дали има двойна наказуемост и присъда или друг акт, който обосновава задържането. Съдът изследва и признаците на „неотложност“ – опасност от укриване на лицето или необходимост от бързи действия. Ако някое от тези условия липсва, прокурорското искане може да бъде отхвърлено. Въпреки че съдът не разглежда предпоставките за допустимост и основанията за отказ на екстрадиция на този етап, очевидното наличие на такива основания трябва да бъде представено и взето предвид.

Окръжният съд се произнася по мярката за задържане чрез протоколно определение по време на самото заседание и насрочва въззивното производство пред съответния апелативен съд. Срокът за обжалване на това определение е три дни.

В случай, че срещу Вас или ваш близък има издадена европейската заповед за арест, лицето е задържано с мярка за неотклонение или очаквате получаването на такъв документ, то е най-добре да се обърнете към адвокат, който се занимава с наказателно право и който може да Ви консултира и представлява пред съд.