В Република България има редица случаи, в които се получават Европейски заповеди за арест (ЕЗА). През последните години има значителен брой искания за такива заповеди от различни страни в Европейския съюз. Например, само в една акция в България бяха издадени заповеди за арест на 15 българи, свързани с колцентрове.
Освен това, прокурори от европейски страни депозират документи и съдии от европейски съдилища редовно издават ЕЗА, като някои от случаите са свързани с трафик на хора, участие в организирани престъпни групи и сериозни престъпления, като разпространение на наркотици или финансови измами.
Също така, през последните години има значими изменения в законодателството на страни от европейския съюз, целящи да улеснят процеса на издаване и изпълнение на тези заповеди.
Процедурите за екстрадиция в България преди въвеждането на Европейската заповед за арест (ЕЗА) се базираха основно на международни договори и принципа на взаимност между държавите. Основните стъпки включваха следните етапи:
Съществуват случаи, в които екстрадицията не се извършва, например ако лицето е български гражданин или ако престъплението, за което се търси, е политическо.
С въвеждането на ЕЗА през 2004 г. процесът за предаване на заподозрени лица между държавите в ЕС стана много по-опростен, като отпаднаха някои от по-сложните процедури и изисквания за екстрадиция.
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с Европейска заповед за арест, както и при каквито и да е казуси, свързани с наказателно право, задържане на лице и др. следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с наказателно право.