Oбезщетение по ЗОДОВ

Справедливо обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/

Съгласно трайно установената  задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД/, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от решващия съд при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него.

Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. – наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително и дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на лицето – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да се определя глобално за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им, в съответствие с общоприетия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Вредите са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

Отделно, при обезщетяване на вредата от незаконно обвинение се обезщетява и вредата от процесуално законно взета мярка за неотклонение задържане под стража или от предварително задържане, ако то е във връзка с конкретното обвинение. Вредите от това задържане се обезщетяват в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ при пряко насочено към обвиняемия разследване, представляващо обвинение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС и преди лицето да е привлечено като обвиняем за конкретно престъпление с акт на Прокуратурата – в този смисъл решение № 254 от 17.12.2015г. на ВКС по гр. дело № 1902/2015 г.

В случай, че сте били задържан, повдигнато Ви е било обвинение и не сте бил осъден или сте претърпели неимуществени вреди от неправомерно действие или бездействие на орган или институция, то следва да се обърнете към адвокат, който да Ви консултира относно възможностите за обезвреда.