Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Участва ли съпругът на ЕТ в несъстоятелност като необходим другар в процеса ?

Следва ли съпругът на Едноличен Търговец, обявен в несъстоятелност, да участва като необходим другар в производства по искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ ?

Съгласно Определение на ВКС, ТК, второ отделение, по търговско дело №1165/2018г :

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с така предявените главен и евентуален иск се претендира обявяването за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на ЕТ В. М. Т. с фирма“Т.-В. М.“-в несъстоятелност на три разпоредителни сделки с недвижими имоти от страна на длъжника в производството по несъстоятелност в полза на втория ответник „МИХАЕЛА-АУТО “ЕООД/н./ със собственик на капитала и управител М. В. Т.-дъщеря на В. М. Т. до размера на ½ от прехвърлените права. Имотите, предмет на трите атакувани като относително недействителни сделки, са придобити по време на брака на ответника ЕТ В. М. Т. и следователно са в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/. При това положение, съдът се позовал на т.12 от ППВС 2/1977 г., в което са дадени задължителни указания по тълкуването на закона в насока, че в подобна хипотеза съпрузите са задължителни необходими другари и процесът без конституирането и на двамата съпрузи е недопустим.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които обобщено се свеждат до това: Следва ли съпругът на ЕТ-в несъстоятелност да участва като задължително необходим другар на ответника в производства по искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ , с оглед разпоредбата на чл. 614, ал. 2 ТЗ и разрешението, което ВКС дава в ТР 5/2014 на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на СИО.

В случая така формулираният правен въпрос се явява обуславящ изхода на спора, тъй като именно въз основа на отговора му въззивният съд е обосновал решаващата си воля.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №9/08.01.2018 г. на АС-Пловдив, по т.в.д. №590/17.

Държавна такса, съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ, не се внася предварително.

Да се докладва на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в отрито заседание.

Определението е окончателно.