Увреждане на кредитор. Удовлетворяване на кредитор. Основателност на иск по чл.135 ЗЗД

Съгласно постановено Решение № 639/ 06.10.2010 г. по гр.дело № 754/ 2009 г. на IV гр.отделение на Върховния Касационен Съд, длъжникът знае за увреждането на кредитора когато знае, че има кредитор. Липсата на спор относно наличието на предварителния договор и неговия предмет, обуславят извод за наличие на знание у длъжника.

Без значение е наличието на достатъчно имущество у длъжника, респ. съдоговорителя му, с което би могъл да бъде удовлетворен кредитора. По правния въпрос за това дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си, е постановено решение № 320 от 05.11.2012г. по гр.дело № 1379/12г., на на ВКС. В цитираното решение, съдът е приел, че увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, вкл. и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо действие спрямо кредотора е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност.

С решение № 50/ 2017 г., постановено по търг.дело № 731/ 2016г. на ВКС, което от своя страна препраща към Решение № 407/ 29.12.2014 г. по гр.дело № 2301/ 2014 г. на ВКС; Решение № 639/ 06.10.2010 г. на ВКС; Решение № 328/ 23.04.2010 г. по гр.дело 879/ 2010 г. на ВКС; Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС, IV гр.отделение, с решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.дело 754/ 2009 г. на ВКС, съставите на върховния съд приемат, че всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредитора. Приема се в посочените съдебни актове, че павловия иск по чл.135 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е основателен в случаите, в които длъжникът се лишава от имущество или извършва други правни действия, затрудняващи удовлетворяването на кредитора. Приема се, че длъжникът не разполага с възражение, че притежава друго имущество, извън разпореденото, предвид че той не разполага с правната възможност да избира срещу кое от притежаваните от него имущества, кредиторът ще насочи своето принудително изпълнение. Така при недобросъвестност на длъжника, кредиторът ще има правната възможност да насочи своето принудително изпълнение и срещу имота предмет на иска по чл.135 от ЗЗД. С тези решения, а и с редица други, тъй като в тази насока практиката на ВКС е еднозначна, е прието, че съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, предвид което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза или с друго такова. С посоченото решение № 639/2010 г. съставът на ВКС, изрично е приел, че знанието на длъжника за увреждане е установено винаги когато същият знае, че има кредитор, като увреждащо действие е всяко и всеки правен и фактически акт, с който се засягат правата на кредитора. Отчуждаването на длъжниково имущество във всички случаи води до обективното намаляване на възможностите на кредитора да се удовлетвори, независимо дали последният е наложил обезпечителни мерки върху разпореденото имущество или върху друго такова. Осъществената сделка с длъжниковото имущество е увреждаща, поради това, че за удовлетворяване на дълга служи цялото длъжниково имущество, изхождайки от разпоредбата на чл.133 от ЗЗД и длъжникът не разполага с правна възможност да посочва от коя движимост или недвижимост кредиторът следва да се удовлетвори..

Уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД и обявяването на относителна недействителност няма вещно- правни последици. Имуществото, предмет на увреждащата сделка не се реституира в патримониума на длъжника. Това имущество се счита за имущество на длъжника, но само в отношенията между кредитора и длъжника, три това само доколкото кредиторът може да насочи принудително изпълнение срещу това имущество чрез изнасянето му на публична продан и удовлетворение от сумите, получени от проданта. В отношенията между длъжника и трето лице приобретател сделката е действителна.