Съдебни производства по търговски спорове – чл.365-378 ГПК.

Съществената особеност на процесуалния ред, по който се разглеждат търговските спорове по сега действащия ГПК, е двойната размяна на книжа, която има за цел да ускори процеса, тъй като позволява спорният предмет, фактическите твърдения и доказателствените искания на страните да бъдат установени още в подготвителния стадий на процеса.

Срокът, в който ответникът може да депозира отговор, е 2-седмичен. Съдържанието на отговора и възможностите, които се преклудират с изтичане на срока за отговор, са същите, както в общия исков процес. Най-късно с отговора ответникът може да направи възражение, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на търговските спорове. В същия срок и съдът може служебно да се произнесе по този въпрос. Определението, с което се постановява делото да се разгледа по общия ред, подлежи на обжалване с частна жалба. Ако съдът остави възражението на ответника без уважение, определението му е необжалваемо.

След срока за отговор ответникът губи възможността да вземе становище по иска, да направи възражения, да посочи доказателства и представи писмени такива, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Не е посочено изрично, че се преклудира и възможността да се предяви насрещен иск, да се привлече трето лице-помагач и да се предяви обратен иск срещу него, но това се извежда по пътя на тълкуването. Тези права трябва да бъдат упражнени в срока за отговор. От друга страна, в срока за допълнителен отговор ответникът може да предяви само инцидентен установителен иск, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

Разпоредбата на чл.371 предвижда възможността ответникът да противопоставя два вида възражения- възражение за прихващане със спорно вземане и възражение за прихващане с безспорно вземане. Първото от тях може да се прави до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събиране на нови доказателства, а второто – до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция

След като съдът приеме отговора на ответника /няма вменено задължение да проверява редовността му/, изпраща препис от същия заедно с приложенията на ищеца, който може да подаде допълнителна искова молба в 2-седмичен срок. Към него момент вече окончателно е решено дали производството по делото ще се разглежда по този ред, доколкото крайният срок за възражение на ответника и за служебно произнасяне на съда по този въпрос е именно срока за отговор. Ако ответникът е депозирал отговора си преди изтичане на 2-седмичния срок, без да направи възражение за разглеждане на делото по общия ред, той губи възможността да поиска това до изтичане на срока. Съдът също не разполага с тази възможност – ако при депозиране на отговора делото не е преобразувано в дело по общия ред, съдът е длъжен да връчи препис от отговора и приложенията на ищеца, като му укаже възможността да подаде допълнителна искова молба. В допълнителната искова молба ищецът по принцип може само да поясни и допълни първоначалната в рамките на вече предявеното фактическо основание – т.е. без да изменя основанието, да се позове и на други факти, съставляващи част от първоначалното основание. В същия срок ищецът може и да измени иска си /по основание или петитум/, да привлече трето лице – помагач и предяви срещу него обратен иск, да предяви инцидентен установителен иск, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с първоначалната искова молба. Колкото до изменението на иска по размер и преминаването от установителен към осъдителен иск и обратно – това може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, на общо основание.

След като съдът приеме допълнителната искова молба, изпраща препис от същата заедно с приложенията на ответника, който може в 2-седмичен срок да даде допълнителен отговор. В допълнителния отговор ответникът е длъжен да вземе становище по фактическите твърдения и исканията, обективирани в допълнителната искова молба, както и може да предяви инцидентен установителен иск и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора /чл.373/. Законът дава възможността на ответника да предяви инцидентен установителен иск едва с допълнителния отговор, тъй като е възможно с допълнителната искова молба ищецът да оспори преюдициално правоотношение, на което ответникът се е позовал в отговора.

След като получи допълнителния отговор на ответника, респ. след изтичане на срока за отговор, съдът в закрито заседание се произнася по допустимостта и редовността на исканията на страните, по възраженията, по всички предварителни въпроси и по доказателствените искания. За разлика от общия исков процес, в който съдът се произнася по предварителните въпроси в първото съдебно заседание, в което могат и да се доизяснят и конкретизират фактическите твърдения на страните, в производството по търговски спорове становищата са изяснени още при размяната на книжа и затова в съдебно заседание съдът направо пристъпва към устен доклад, становища на страните във връзка с доклада и дадените указания, указване на възможността да се предприемат съответните проц. действия, след което се събират допуснатите доказателства и се пристъпва към устните състезания.

Разпоредбата на чл.376, ал.1 позволява на съда да прецени, че делото може да се разгледа в закрито заседание – когато с размяната на книжа са представени всички документи и изслушването на страните не е необходимо. В този случай на страните се предоставя възможността в определен срок да представят писмени защити и реплики срещу защитата на насрещната страна- т.е. защитата й се връчва с указване на възможността в определен срок да се депозира писмена реплика. Според чл.376, ал.2 съдът разглежда и решава делото в закрито заседание и когато страните поискат това. Разбира се, това искане няма обвързващо значение, но е нормално да бъде съобразено.