Случаи на дискриминация и как да се защитим от тях

Законът за защита от дискриминация урежда обществените отношения в тази насока, като въвежда правила за поведение и санкции в случай на нарушение на права. Основната група човешки права, които се бранят от нормативния акт, са равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, както и ефективна защита срещу дискриминация.

Комисията за защита от дискриминация може и следва да бъде сезирана със сигнал в случаите на пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Дава се дефиниция и на това, какво е пряка дискриминация – всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. За дискриминация се смята също така и тормозът, на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Предвидена е и защита в още няколко хипотези, сред които се открояват защита при упражняване правото на труд, защита при упражняване правото на образование и обучение и защита по отношение на други права.

Органът, пред които можете да потърсите своите права, са Комисията за защита от дискриминация, която е самостоятелен специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите, а редът е предвиден в самия Закон за защита от дискриминация. Производство пред комисията се образува по жалба на засегнатите лица, по инициатива на комисията или по сигнали на физически и юридически лица, на държавни или общински органи. Важно е да се отбележи, с оглед високата степен на значимост на обществените отношения, които защитава Комисията, за производства, развивани пред нея, не се събират държавни такси. За изясняването на подадения сигнал и наличието на нарушение се събират доказателства, могат да се изземат документи и др. свидетелстващи материали. Образуваното производство завършва с решение, в което се констатира наличието на нарушение и респ. се издава предписание за преустановяването му, а може да бъде наложена и имуществена санкция или се прекратява производството с решение, в което се установяване липсата на извършено нарушение. Постановеното решение не е окончателно, а подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок пред Административен съд – София.

Производството пред Комисията, както и евентуалното съдебно производство, са специфични и провеждането на успешна защита и доказване изискват специализирани юридически умения, поради което Ви съветваме да се обърнете към адвокат с практика в тази област.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по казус, свързан с дискриминация, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално със защита от дискриминация.