Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Решение постановено от незаконен съдебен състав е нищожно

Нищожността на съдебния акт е порок, който по естеството си препятства възможността, той да породи присъщите му правни последици. Макар в закона да не са изведени пороците водещи до нищожност, съдебната практика и теория формулира критериите, при наличието на които е налице валидно постановен съдебен акт. Нужно е решение да е постановено от надлежен съдебен орган, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, да е подписано и да е разбираемо.

Съгласно трайно установената практика на Върховния Касационен Съд,  обективирана в редица решения /напр. Решение № 668/15.11.2010 г. по гр.д.№ 1790/ 2009 г. на ВКС; Решение № 119/17.05.2013г. по гр.д. № 1198/ 2012г. на ВКС; Решение № 65/ 10.05.2016 г. по т.д. № 3780/ 2014г. на ВКС и пр., постановено от ненадлежен състав решение, е нищожно. Нормата на чл.235, ал.1 ГПК, предвижда, че решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Протоколът за проведеното открито съдебно заседание, носещ подпис на председателя на състава и секретар е официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, задължаваща съда да приеме, че фактите отразени в него действително са се осъществили. Протоколът свидетелства кои са съдиите, участвали в откритото съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.