Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Ревизионните актове и актовете за установяване на задължения

В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на задължения за данъци и  задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване по чл.108 от ДОПК, което се осъществява с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК. Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл.109 от ДОПК е изтекъл, установените задължения по раздел първи, глава ХIV от ДОПК са окончателно установени. Производството по предварително установяване на задължения, регламентирано в глава 14 на ДОПК се различава от производството по осъществяване на данъчно-осигурителен контрол, развито в глава 15 на ДОПК. При актовете за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК не се изисква заповед за възлагане на ревизия, не се изготвя ревизионен доклад и не се издава ревизионен акт. Процесуалният ред за издаване на ревизионните актове и актовете за установяване на задължения е различен. Актовете за установяване на задължения по декларация (АУЗД) не са подчинени на режима на издаване на ревизионни актове, но в производствата по издаването им органите по приходите могат да събират относимите към съответното производство доказателства служебно или по инициатива на задълженото лице (чл.37, ал.1 от ДОПК). Това произтича и от принципите на законност, обективност и служебно начало, според които органите по приходите са длъжни да установяват действителните факти и обстоятелства от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица по реда и чрез доказателствените средства, предвидени в ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 107 ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт за установяване на задължението може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл.107, ал.3 от ДОПК).

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.