Размерът на реалната стойност на вредата

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор. По този въпрос е постановена трайна съдебна практика на ВКС в решение № 52/ 08.07.2010г. по т.д.№652/ 2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение № 109/ 14.11.2011 г. по т.д.№ 870/ 2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/ 2009 г. по т.д.№ 156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/ 24.09.2013 г. по т.д.№ 469/ 2012 г. на ВКС, т.о.

Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество. Стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал.1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал.2 от КЗ/.

В случай, че бъдат представени доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото имущество, се дължи обезщетение в размер на направените за ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 от КЗ.

По въпроса дали следва да се прилага коефициент на овехтяване при определяне действителната стойност на застрахованото имущество като основа за изчисляване обезщетението са постановени по реда на чл.290 ГПК Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК. С посочените съдебни актове, които се включват в задължителната съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е прието, че застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност, като при изчисляване размера му не следва да се прилага коефициент за овехтяване. Последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Овехтяването не би могло да се отрази на размера на обезщетението, тъй като то обхваща средствата за възстановяване на щетите, което ще се извърши чрез влагане на нови части и материали, при което овехтяването му е без значение. Застрахователното обезщетение при частично унищожаване на имущество се съизмерява със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за овехтяване.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, обхващащ застрахователно и/или деликтно право, най-добре е да бъде проведена консултация с адвокат, опитен в тази материя на правото.